Toyota Aygo: Х фактор
Закачлив младежки дизайн откроява мъника
Георги Колев
Популярното световно музикално шоу „Х фактор“ не търси най-добрия глас, най-добрия певец, най-добре изглеждащия или изобщо някакъв „най“. Търсят човека, който може да докосне публиката с онова неуловимо и необяснимо очарование, което те наричат „Х фактор“.
Новото поколение на Toyota Aygo рязко е завило именно в тази посока. Дори и буквално, поглеждайки огромния Х, разсичащ предницата на колата в различен от основния цвят на купето. Яко! Aygo едва ли е „най“ в някакво отношение. Но вече влияе на емоциите и чувствата ви, което е най-прекият път към завладяването на сърцата на публиката.
Бабаит
Ключовата роля за това е отредена на дизайна. Вече няма и спомен от овалната скука на предишното поколение. Колата съчетава остри динамични линии с миниатюрни габарити (3455 мм дължина, 1615 мм широчина, 1460 мм височина и 2340 мм междуосие), което я прави някак симпатична по своеобразния й „бабаитски“ начин. Основните акценти са споменатият Х, в който са вградени фаровете, стигащ чак до А колоните, както и различните цветови комбинации, в които той отново играе главната роля (дори нивата на оборудване започват с Х). 10 са специално боядисаните пластмасови детайли в екстериора, които индивидуализират автомобила ви. Те могат да се сменят във всеки сервиз на марката, ако да кажем ви омръзне черно-сивата комбинация каквато беше в тестовата кола и искате да заложите на класическото черно и бяло или на дяволитото черно и червено и др. Така Aygo поема по свой път, разграничавайки се от досегашните си близнаци Peugeot 108 и Citroen C1, с които не се различаваше почти по нищо в предишното поколение.
Вътре също ви посреща шикозно оформление, модерни технологии и комбинации от цветове. Големият сензорен екран на централната конзола е много удобен за употреба и позволява лесно свързване с мобилните ви устройства. Най-интересното обаче е, че камерата за движение на заден ход е включена в стандартното оборудване, което прави мъничката кола още по-лесна за паркиране. Сега хората, загрижени за стила ще се зачудят как ще си сменят външните боядисани декоративни елементи при положение, че цветовите комбинации са пренесени и вътре в интериора, без да стане цигания. И за това е помислено – предлагат се различни цветни конзоли, които дори може да смените собственоръчно, без да се налага да посещавате сервиз.
Скромно
Не толкова свежо и младежки звучат 69-те конски сили, които се крият под предния капак. Те са генерирани от еднолитров, трицилиндров атмосферен бензинов двигател и се допълват от едва 95 Нм максимален въртящ момент. Моторчето може да се комбинира с 5-степенна ръчна или пак 5-степенна пилотирана или многорежимна скоростна кутия, както я наричат японците, която сменя предавките автоматично. За радост тестовата кола бе с класически ръчни скорости (радостта ми и два от опита ми с пилотирани трансмисии на други производители). Е, все пак радостта не е особено голяма, тъй като колата вдига 100 км/ч за цели 14.2 сек., а максималната скорост е 160 км/ч. Всъщност обаче тя оставя усещане за доста добра пъргавина в града, за където основно е предназначена. Това се дължи най-вече на скромното тегло от едва 855 кг. Работата на двигателя се отличава с типичното за 3-те цилиндъра вибриране и бръмчене, което при вдигане на оборотите обаче става някак приятно с далечно напомняне на спортен автомобил. Малкият агрегат има един голям плюс – неговата икономичност. След теста бордовият компютър отчете консумация от 5.8 л на 100 км, а японците обещават, че може да я намалите на 4.1 л в смесен цикъл на шофиране.
Пътното поведение е надеждно и приятно за класа на Aygo (А сегмента). Заклащане в завоя не липса, но колата в никакъв случай не е нестабилна. Също така вози много прилично за толкова малко междуосие. Вътре е сравнително тихо, за което принос има и добрият аеродинамичен коефициент от 0.29.
Използваеми задни места
С две приятни изненади ви посреща Aygo по отношение на практичността. Първата са петте врати, каквито малко хора очакват от кола с подобни габарити (има и триврата версия). Освен това задните седалки са си съвсем използваеми от хора с нормален ръст – нещо, което още по-малко хора очакват, гледайки колата отвън. Не казвам удобни, а използваеми. Така в случай на крайна нужда, миниатюрната количка може да превози четирима възрастни, което си е постижение. Инженерите се хвалят с 30 л по-голям багажник в сравнение с предишното поколение, но обемът му от 168 л (198 л до тавана) продължава да е доста скромен.
Под капака
Двигател бензинов
Брой цилиндри 3
Задвижване на колелата предно
Работен обем 998 куб.см.
Мощност в к.с. 69 к.с. (при 6000 об.)
Въртящ момент 95 Нм (при 4300 об.)
Ускорение (0 – 100 км/ч) 14.2 сек.
Максимална скорост 160 км/ч
Консумация на гориво
- Градско 5.0 л/100км
- Извънградско 3.7 л/100км
- Смесен цикъл 4.1 л/100км
Емисии на CO2 95 г/км
Маса 855 кг
Резервоар 35 л
Цена от 18 350 лв. с ДДС
Цена на тестовия автомобил 24 150 лв. с ДДС
Източник: в „Телеграф“, 24.01.2015 г.
Снимки: Авторът
