Citroen С4 Cactus: Балонът на провокацията

Уникални въздушни възглавници пазят ламарината от леки удари

Георги Колев

Citroen е марка, която през годините винаги е провокирала чрез иновации. Като че ли този процес бе позанемарен през последните десетилетия или опитите се оказваха не особено успешни (волан с неподвижна среда, ръчно разглобяем покрив и др.). Затова, за да се върнат на ексцентричната сцена, французите имаха нужда да изкрещят яростно и наистина новаторски.

Citroen С4 Cactus е точно това – яростен, ексцентричен, провокативен крясък. По-различен от всичко, което сте виждали до момента.

Airbumps

Безспорната иновация в модела е и тази, която първа се набива на очи – въздушните балони по вратите и броните, наречени airbumps. Хитро, различно, зрелищно и полезно нововъведение. Тези малки въздушни възглавнички предпазват каросерията на автомобила при удар със скорост до 15 км/ч. Т.е. забравяте за досадните щети при паркиране, маневриране с ниска скорост, одиране от врата на тесен паркинг или пазарска количка пред супермаркета. Те ще са особено полезни в големите мегаполиси, където паркирането чрез побутване на предния и задния автомобил в броните си е нещо съвсем нормално. Ами, ако се спукат ли? Няма проблем – смяната им е евтина и много лесна. Освен практична, те имат и стилистична страна, тъй като изглеждат много нестандартно. Могат да се поръчват в различни от основния цвят на купето, като по този начин индивидуализирате автомобила си. Самият Cactus изглежда достатъчно футуристичен и без тях с изключително тесните си фарове, атрактивни джанти и пропорции съчетаващи линиите на хечбек и кросоувър.

От Citroen се хвалят, че е с 200 кг по-лек обикновения С4. За постигането на по-ниско тегло колата се „вози“ на платформата на мъника DS3, а не на новата и много успешна от Peugeot 308 (спечелил приза „Колан на годината в Европа 2014“).

Меко

Принципно по-малкото килограми са нещо страхотно и означават повече удоволствие зад волана. При Cactus обаче това не е помогнало особено. Окачването на автомобила е твърде меко и не обича динамичното шофиране. Колата се клати досадно в завоите и създава усещане за нестабилност, а това разваля и комфорта на возене, който на прави отсечки е добър. Воланът също не е достатъчно информативен, засилващ още повече усещането за слаб контрол над автомобила.

Задвижващата конфигурация е не по-малко странна, но в никакъв случай не толкова успешна, колкото външният дизайн. Тестовата кола криеше под капака си бензинов 1.2-литров, трицилиндров атмосферен двигател с мощност от 82 к.с. и 118 Нм максимален въртящ момент, комбиниран с пилотирана (или още роботизирана) скоростна кутия. Комбинация, обратно пропорционална на динамиката. Ускорението от място до 100 км/ч става за цеееели 16.3 сек. (когато колата е със 17-инчови колела), а максималната скорост е 172 км/ч. Освен това е и истинска мъка за шофиране „благодарение“ на работата на роботизираната трансмисия. Как може да се обясни какво представлява тя ли? На практика това е механична кутия, но няма съединител и скоростите се сменят автоматично от „робот“. Може и ръчно с пера от волана. Дори когато кутията ги сменя автоматично усещането е много по-близко до това на ръчните скорости с необходимото й по-дълго време за превключване и по-чувствително прекъсване на тягата. Преимуществото й е, че е много по-евтина от класически автоматик, недостатъците са всичко останало. Нека го кажа така – ако се явите с такава кутия на шофьорски изпит, има голяма вероятност да ви скъсат за неправилно боравене и неточно превключване на предавките. Освен неприятни усещания зад волана, тази задвижваща конфигурация ще ви струва и сравнително скъпо в ежедневната употреба, тъй като след теста бордовият компютър отчете разход на гориво над 8 л на 100 км, макар и французите да обещават, че колата ще гори едва 4.3 л в смесен цикъл. Така че, ако сте решили да сте наистина различни и Cactus е вашата кола, горещо бих ви препоръчал стандартните ръчни скорости, особено, ако са в комбинация с дизелов двигател.

Ексцентрична и отвътре

Отвътре колата е не по-малко ексцентрична. В случай, че поръчате автомобила с пилотирана скоростна кутия, която се командва от три бутона на централната конзола, а не с ръчка, получавате предна седалка тип пейка, вместо две отделни. Какъв е смисълът ли? Нямам идея, но е различно. Освен това жабката е оформена като стар куфар с ремъци, закопчалки и капси и предлага внушителен обем, тъй като пасажерската въздушна възглавница не е там, а е разположена в напречната греда на покрива. Дали е „яко“? Клиентите на подобен тип кола, вероятно ще се влюбят в нея. Иначе вътре е изчистено откъм бутони, тъй като всички основни функции на колата се ръководят от голям сензорен екран тип таблет. Има и някой неприятности, като например това, че стъклата на задните прозорци не се смъкват като на повечето нормални коли, а само се открехват странично.

Под капака

Двигател бензинов

Брой цилиндри 3

Задвижване на колелата предно

Работен обем 1199 куб.см.

Мощност в к.с. 82 к.с. (при 5750 об.)

Въртящ момент 118 Нм (при 2750 об.)

Ускорение (0 – 100 км/ч) 16.3 сек.

Максимална скорост 172 км/ч

Консумация на гориво

• Градско 5.1 л/100км
• Извънградско 3.9 л/100км
• Смесен цикъл 4.3 л/100км

Емисии на CO2 100 г/км

Маса 975 кг

Резервоар 50 л

Цена от 25 934 лв. с ДДС

Цена на тестовата версия от 27 988 лв. с ДДС

Източник: в. „Телеграф“, 17.01.2015 г.

Снимки: Авторът