SAAB 9-5: Готов за полет
Очакват от новия модел да върне марката в славните й години
Георги Колев
Свенска аерупланактиебулагете. Чували ли сте това име? Със сигурност, но не и казано по този начин. Това всъщност е името на шведска компания, занимаваща се предимно с производството на авиационна техника. Тя обаче прави и автомобили, кръстени на далеч по-популярната й абревиатура – SAAB.
Тази, смятана за екзотична марка в автомобилния свят, преживя много тежки години под ръководството на предпоследните й собственици от General Motors, а продажбите и се сринаха за по-кратко време, отколкото е необходимо да се изговори пълното й име. Компанията дори спря производство за почти два месеца и срещу нея започна ликвидационна процедура. Това накара друга компания, занимаваща се основно с авиационна техника, но и с производството на уникални спортни автомобили – холандската Spyker, да закупи буквално в последния момент от съществуването им затъващите аеробратя от SAAB. Скоро след това се роди новият модел SAAB 9-5, цели 13 години след предишното му поколение, на който се възлагат надежди да върне марката в легендарните й години.
Кокпит
Това, че основната дейност на SAAB е свързана с авиацията се забелязва с просто око още щом застанете пред новия 9-5. Цялото остъкление на купето – огънатото предно стъкло и формата на страничните, директно е заимствано от самолетостроенето и наподобява кокпит. Широката радиаторна решетка и изтеглените като криле в продължение на нейната линия биксенонови светлини, очертани от хромирани лайсни, засилват летателните аналогии. Въпреки цялостния модерен облик, от SAAB са запазили един консервативен и много характерен за марката детайл – леката гърбица при задното стъкло, въведена от легендарния им модел 900.
Задните светлини също са в криловидни форми. Интересно е, че целият капак на багажника и продължението над стоповете се описва от червени диодни светлини, правещи присъствието на 9-5 на пътя отчетливо и непренебрежимо. От която и страна да се погледне купето изглежда като директно излязло от аеродинамичния тунел, а коефициентът на въздушно съпротивление от 0.28 е рядко срещан в този клас.
Отвътре самолетните заемки са още повече. Мястото на водача също е обособено като кокпит. Ориентираната към шофьора централна конзола се качва под ъгъл чак до централния приборен панел, като в това пространство са поместени и вентилационните отвори. На челното стъкло чрез Head-up дисплей се проектират в зелена светлина показанията на скоростомера, предупрежденията на парктрониците и външната температура. Недостатък на интериора е пластмасата, от която е направена централната конзола, придаваща доста по-евтин облик, от очаквания за шведската лимузина. Иначе пространството е направо огромно както отпред, така и отзад, което не е изненада за автомобил дълъг 5.01 м, широк 1.87 м и с внушителното междуосие от 2.84 м. Тапицериите на салона са от високо качество, за разлика от конзолата.
Сърцето
Тестваната версия беше с най-базовия за модела двулитров дизелов двигател с турбо, достигащ мощност от 160 конски сили и 350 Нм въртящ момент. Този по принцип не лош двигател идва малко слаб за огромното купе с маса около два тона. Колата в никакъв случай не е спъната. Динамиката й е нормална, но малко се разминава с очакванията за лимузина, търсеща своето място сред елита. От 0 до 100 км/ч ускорява за 10.1 сек., а максималната скорост е 209 км/ч. Хубавото в случая е 6-степенната автоматична скоростна кутия, която се адаптира според стила на шофиране. Така, ако настъпвате здраво газта, трансмисията ще изстиска най-доброто от турбомотора, намалявайки до минимум чувството за недостиг на кончета. При подобно шофиране обаче двигателят осезателно се мъчи, „умолявайки“ ви да го оставите да глътне малко въздух. Положителното в случая е разходът на гориво – смесено едва 6.8 л на 100 км, а според трип компютъра 10.2 л. Това е единственият мотор от гамата турбодвигатели, който се предлага само със задвижване на предните колела. За всички останали може да избирате като опция 4х4, а за топ изпълнението с 2.8 бензинов двигател (300 к.с.), то е стандарт.
Поведението на пътя е много стабилно и въпреки че зелените цифри на скоростта, показвани от Head-up дисплея, ще ви избодат очите, не му мислите много дали да намалите преди да влезете в завой. Комфортът на возията е сравнително добър, а като опция се предлага и адаптивно окачване със спортен и комфортен режим.
Шофьор или пилот
Ако след всичко описано до тук, започнете да забравяте, че SAAB се занимава основно с авиационна техника, то от компанията са подготвили още няколко напомняния. Скоростомерът може да се изобрази като графиката на самолетен висотомор на дигитален дисплей пред шофьора. Има и бутон Night panel, който изгася абсолютно всички светлини в купето и на таблото, освен скоростомера, за да не отвличат вниманието на водача. Функция е заимствана, познайте откъде – от самолетостроенето, разбира се. На дигиталния дисплей на таблото се изобразява почти цялата информация, която интересува шофьора – данните от бордовия компютър, съобщения от парктрониците, показанията на круиз контрола и т.н. Има и още едно много интересно показание – камера, монтирана в предната част на купето улавя пътните знаци, които също се визуализират за кратко, а после остават като малко напомняне над скоростомера. Колата може сама да си намери подходящо място за паркиране (необходими са й не повече от 40-50 см повече от габаритите й), като на същия дисплей инструктира водача накъде и колко да навие волана, кога да тръгне и кога да спре.
В общи линии новият SAAB 9-5 е все още много силно повлиян от предишните си собственици от GM. Почеркът им се открива и при двигателите (въпреки че чисто по саабски всичките са турбо – бензиновите са на Opel, а дизеловите на Fiat), и при платформата и окачването (заимствани от Opel Insignia), и най-вече при материалите и изработката на интериора. Дали влиянието на новите собственици от Spyker е положително, говори самият факт, че този безспорно интересен модел на не по-малко интересната марка, изобщо видя бял свят. За категоричен отговор обаче ще трябва да изчакаме следващия нов модел на SAAB, който не е замислян и разработван под крилото на GM.
Под капака
Двигател дизелов турбо
Брой цилиндри 4
Задвижване на колелата предно
Работен обем 1956 куб.см.
Мощност в к.с. 160 к.с.
Въртящ момент 350 Нм (при 1750 об.)
Ускорение (0 – 100 км/ч) 10.1 сек.
Максимална скорост 209 км/ч
Консумация на гориво
– Смесен цикъл 6.8 л/100км
Емисии на CO2 179 г/км
Резервоара 70 л
