VW Taigo: Малка атракция

Преоблякоха Polo и като купе кросоувър

Изцяло нов, но напълно познат. Това представлява купе кросоувърът Taigo, представен от Volkswagen в края на миналата година.

Taigo всъщност е вторият кросоувър, изграден на базата на Polo, след избрания за автомобил на годината в България през 2020 г. T-Cross. Този път от Волфсбург са се прицелили в нова бързорастяща пазарна ниша – тази на купе образните кросоувъри, която започна да превзема и най-малките сегменти. Това е причината за по-динамичния облик и най-вече за силния наклон на стъклото на багажната врата. Като прибавим по-високия пътен просвет от 166 до 196 мм в зависимост от нивото на оборудване и размера на джантите (между 16 и 18 инча), и широките арки на калниците с пластмасови протектори, получаваме наперено автомобилче с „лайфстайл“ амбиции, както твърдят от VW. За модерното излъчване се залага на светлинни ефекти като една LED ивица, свързваща матричните фаровете през радиаторната решетка и още една отзад, само че червена, свързваща стоповете. И наистина, Taigo предизвиква доста любопитни погледни по улиците. Но вероятно не толкова заради някаква особена ексклузивност на дизайна, колкото поради факта, че е непознат модел на най-популярния автомобилен производител у нас.

Място

Макар да споделя MQB-A0 платформата на Polo и T-Cross, Taigo е най-дългият от трите автомобила със своите 4271 мм. Причината за това вероятно е естетическа – да може да бъде завършен купе профилът със спускащата се надолу линия на покрива. Но тук има и един практичен елемент. За да не ощетяват пасажерите на задните седалки от пространство за главите, въпросната купе линия започва да се спуска малко по-късно – от нивото на багажника. Така отзад спокойно може да возите двама възрастни и да си вземат достатъчно багаж, тъй като товарният обем е нараснал до 440 л (351 л за Polo, 385 л за T-Cross).

Иначе интериорът е идентичен с този на повечето модели на концерна. В горната част на таблото вече са използвани меки материали, което засилва усещането за качество, но около краката ви все още се разчита на твърди пластмаси. Приборният панел зад волана е изцяло дигитален с конфигуриращи се графики, а този на централната конзола за щастие запазва важните физически бутони за бърз достъп. Той може да изобрази екрана на телефона ви чрез приложенията Apple CarPlay и Android Auto, вече и без помощта на кабел. Блокът на климатика обаче е от новите със сензорно командване чрез плъзгане с пръсти, което не съм убеден, че е най-удобното решение за ползване в движение.

Пъргав

По отношение на задвижването не очаквайте изненади. Двигателите са само два и само бензинови. Първият е с обем от 1 литър и 3 цилиндъра, с мощност от 95 или 110 к.с., а този, който ние караме е 1.5-литров, 4-цилиндров със 150 к.с. Скоростните кутии са 5-степенна ръчка за най-слабия мотор, 6-степенна за този със 110 к.с. или 7-степенен автоматик с два съединителя, който се предлага като опция за по-мощния еднолитров двигател и като стандарт за 1.5-литровия. Също както и при T-Cross предаването е само предно, опция за 4х4 не се предлага.

150-те кончета, гарнирани с 250 Нм въртящ момент правят Taigo динамичен и приятен за шофиране, защото колата е лека – около 1.3 тона. Спринтът до 100 км/ч става за 8.3 сек., а максималната скорост е 212 км/ч. Автоматикът е бърз и адекватен като малко по-осезателните „кикове“ при смяна на предавки още повече засилват динамичните усещания зад волана. Немците обещават смесена консумация на бензин от 6.1 л на 100 км, които са постижими при много спокойно шофиране. При нормално и динамично каране се подгответе за 7-8 л разход. Двигателят има система за изключване на два от цилиндрите в режим на ниско натоварване, за да пести гориво и вредни емисии.

Въпреки по-високия просвет колата стои стабилно на пътя и се управлява много повече като компактен хечбек, отколкото като кросоувър. В завоите влиза с желание и стои уверено. Малко е досаден асистентът, който ви задържа в лентата с намеса във волана, а още по-досадното е, че дори да го изключите от менюто, при всяко рестартиране на автомобила се включва отново. Но пък „предиктивният“ темпомат е супер. Той освен, че контролира дистанцията от предните превозни средства, може да спазва ограниченията на скоростта и да намалява, ако сте задали дестинацията и „види“, че ви предстои остър завой или смяна на курса, например. Окачването е балансирано – не блести с комфорт, но и не дразни с друсане. Разбира се, мислено е най-вече за представянето на пътя. Но ако настилката е с добро сцепление и не ви трябва 4х4, спокойно може да кривнете и по черни пътища, тъй като разполагате с приличен клиренс.

Под капака

Двигател – бензинов

Брой цилиндри – 4

Задвижване на колелата – предно

Работен обем – 1498 куб.см.

Мощност в к.с. – 150 к.с.

Въртящ момент – 250 Нм (при 1500 об./мин.)

Ускорение (0 – 100 км/ч) – 8.3 сек.

Максимална скорост – 212 км/ч

Консумация на гориво

Смесен цикъл –6.1 л/100км

Емисии на CO2 – 139 г/км

Резервоар – 40 л

Маса – 1304 кг

Цена – от 37 174 лв. с ДДС

Цена на тестовата версия – от 50 391 лв. с ДДС

Снимки: Авторът

(Visited 2 040 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.