Volkswagen ID.4: Светлина в тунела

На семейна почивка със Световния автомобил на годината

Реших този тест да е малко по-различен от обикновено. Причината е, че вече съм карал ID.3, а той е абсолютно същият като задвижваща техника (виж ТУК). Избраният за Световен автомобил на годината ID.4 обаче е позициониран в SUV сегмента и като габарити се различава чувствително. Той не е градски електромобил от Golf класа (С сегмента), а семейна „джипка“, която дори е със 7 см по-дълга от Tiguan (точно 4584 мм). Затова, опитвайки се да съобразя теста максимално с характера на автомобила, „товаря“ семейството и се отправяме на уикенд почивка към Сандански.

Практичност

Още при поставянето на детското столче на задната седалка ми прави впечатление огромното място на втория ред. То не се конкурира с това в Tiguan, а с Touareg. Причината е ясна – новата модулна платформа, създадена за електрически превозни средства MEB (Modulare E-Antriebs-Baukasten). Тъй като тя е проектирана при отсъствие на двигател с вътрешно горене, горивна, охладителна и какви ли не още системи, а електромоторът се побира в спортен сак, междуосието тук е цели 2765 мм (същото като в ID.3). То превъзхожда това на Tiguan с 8.5 см. Сега седнете на задната седалка на вашата кола и си представете какво би било да имате малко над 8 см допълнителнно място за краката си. Практически това означава, че жената нямаше нужда да „влиза в жабката“, сядайки на предната седалка, за да не я рита постоянно малкият в облегалката. Необяснимо огромният й куфар за двудневна почивка пък направо се изгуби във внушителния 543-литров багажник. Първата част от теста – наместването – е повече от задоволителна.

Всъщност не съвсем, защото боравенето с изцяло дигиталния интериор е малко объркващо. Физически бутони отсъстват напълно, а каквото не се командва от тъчскрийн екраните, се управлява от сензорни копчета (дори и отварянето на задните прозорци). Другите варианти са с жестове или с помощта на гласов асистент. Всичко това изглежда модерно, но съвсем не е удобно за употреба. Идеята да вляза в няколко менюта, за да открия функцията, която ми трябва не ми се нрави, особено докато шофирам. Оказа се, че и на жена ми не й се понрави, макар да е отявлен технократ и затова реши да ползва гласовия асистент – разбирайте да ми казва на мен да включа това и онова, защото тя не можа да се оправи.

Потегляме

След като всички са по местата си, е време да тръгваме. Разстоянието от София до Сандански е около 170 км. Тестовият ID.4 е с най-голямата 77 кВтч батерия, която му гарантира комбиниран пробег от 478-524 км в зависимост от сезона. Тоест без проблем трябва да можем да отидем и да се върнем без дозареждане, ако се доверяваме на производителя. Времето е чудесно, но тъй като колата е съвсем нова, вносителите от „Порше БГ“ са настроили батерията да се зарежда до 80%, за да може да разгърне пълния си капацитет и да се съхрани за по-дълго време. Така на бордовия компютър пред мен пише 320 км оставащ пробег. Телефониране до хотела – за щастие имат зарядна станция, при това безплатна за гостите им. Проверка за всеки случай и за други публични зарядни станции в Сандански, защото никога не се знае – я хотелската е заета, я не работи, я слънцестоенето или човешкия фактор не позволяват – да не забравяме къде живеем. За щастие има още няколко, така че прибирането е почти сигурно. Въпреки необходимостта от кратко предварително планиране, потегляме с усмивки и уверени, че няма какво да се обърка.

На пътя

ID.4 е удоволствие да бъде шофиран, макар да е с по-практична и семейна насоченост. Не толкова заради 204-те му конски сили, колкото заради незабавния въртящ момент от 310 Нм, които връхлитат асфалта в мига, в който пипнете педала на газта. Пардон, ускорителния педал. Спринтът до 100 км/ч за 8.6 сек. е доста приличен за подобна кола, но истински бързи сте в градските скорости – до 50 км/ч „отлепя“ за едва 3.1 сек. Използвам глагола „отлепя“, защото точно такова е усещането – няма напрежение в двигателя, вдигане на обороти, разгръщане на мощност, шум… Просто както си стоите, натискате педала и хоп – вече сте някъде доста напред. Още по-готиното е, че тягата се прехвърля върху задните колела и така усещането за ускорение е по-настойчиво. Но забравете за дрифтове и хулиганщини – електрониката не ги позволява. Ще има и по-спортна GTX версия с 4х4 и 300 коня. Базовата пък е с 52 кВтч батерия и 149 к.с. мощност.

Магистрала

Поемаме по „Струма“ и въпреки че съм спокоен за зареждането, решавам да поддържам 120 км/ч, защото знам, че магистралното темпо много бързо „топи“ пробега. Възползвам се от услугите на суперинтелигентния темпомат, който предлага почти автономно шофиране. Освен, че поддържа зададената скорост, той спазва дистанция от предния автомобил, задържа ви в избраната лента, съобразява скоростта с показанията на пътните знаци и дори намалява, ако предстои остър завой според данните на навигацията. Вие само трябва да държите ръцете си на волана и ID.4 ви вози сам. Звучи страхотно, нали. Но докато скривах шапката на жената с тази „извънземна“ технология, изведнъж колата започна рязко да намалява, без видима причина. Засече ограничение от 70 км/ч на мост, което е със снежинка отдолу, т.е. важи само при обилен снеговалеж. Поглеждам небето през панорамния покрив – слънце грее, няма едно облаче, температурите са направо летни… И така намляваше на всеки мост, което доведе до изключване на асистента след лекото му препсуване от моя страна. Това се оказа най-тъпата умна система, която съм тествал до момента. Аналогичните асистенти на други марки разпознават снежинките и другите извънредни пояснения под пътните знаци.

Завои

Магистралата свършва и продължаваме в Кресненското дефиле. Колата е тежка малко над 2 тона (2120 кг) и това се усеща по завоите. Но е много странно и интересно. Тежката батерия е в пода, което смъква центъра на тежестта и прави автомобила по-стабилен. Окачването е сравнително стегнато, за да издържа по-високата маса, но все пак е търсен и комфорт на возене. Затова като атакувате завоите по-спортно получавате изненадваща стабилност, гарнирана едновременно със заклащане на купето. Усещане, което не бях изпитвал с „нормална“ кола.

Изпреварванията не са проблем. Имате достатъчно ряз при променливо шофиране, но до 160 км/ч, на колкото е ограничена максималната скорост от съображения за ефективност.

Финал

Стигаме хотела в Сандански с оставащ пробег от 130 км. Тоест, ако бях поддържал 140 км/ч на магистралата и се заигравах повече по завоите, можеше да пристигнем „на нокти“. За щастие зарядната станция е свободна и работи. С 22 киловата мощност не е от най-бързите и бордовият компютър изписва оставащи 5 часа до „напълване“ до 80% на батерията. ID.4 обаче може да поеме до 128 кВт мощност, което би му осигурило зареждане от 20 до 80% за около 40 мин.

В крайна сметка Световният автомобил на годината ни свърши повече от перфектна работа за семейната почивка. Дори и на жената много й хареса (особено като разбра, че можем да зареждаме напълно безплатно), макар тя да не се впечатлява от почти нищо, свързано с колите. Разбира се, не се сдържах да вкарам и малко скептицизъм с въпроса: „А, ако бяхме тръгнали към морето?“ Но при достатъчно на брой и достатъчно мощни бързи зараядни станции по пътищата един ден, то морето съвсем няма да е мираж, макар и да го достигаме по-бавно. Все по-близко започва да изглежда светлината в тунела пред електрическата мобилност.

Под капака

Двигател – електрически

Задвижване на колелата – задно

Мощност в к.с. – 204 к.с.

Въртящ момент – 310 Нм

Ускорение (0 – 100 км/ч) – 8.6 сек.

Максимална скорост – 160 км/ч

Пробег – 478-524 км (WLTP)

Консумация на ток – 17.2 кВтч/100 км

Капацитет на батерията – 77 кВтч

Емисии на CO2 – 0 г/км

Маса – 2120 кг

Цена (52 кВтч батерия) – от 74 303 лв. с ДДС

Цена (77 кВтч батерия) – от 92 628 лв. с ДДС

Снимки: Авторът

(Visited 2 392 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *