Mazda MX-5: Куршум в цевта
Максимум кеф зад волана с минимум ресурс
Mazda MX-5 не е превозно средство. Тя е антидепресант. Сграбчва ви за ревера, раздрусва ви здраво, шибва ви два шамара за осъзнаване и ви крещи в лицето – „Живей, мамка му!“
Напомня ви и че истинските неща в живота, които могат да ви направят щастливи не са непременно измерими в „много“. Напротив, замисълът на най-продавания роудстър в света за всички времена е „малко“. Но право в целта.
Количката, която е висока до кръста ви, разполага със скромен 1.5-литров двигател, несериозна мощност от 131 коня, само две места, а багажникът е направо нелеп, събирайки максимум две малки чанти. Да обаче тежи нищо и никаквите 1050 кг, които са разпределени точно в съотношение 50 на 50% между предния и задния мост и са смъкнати възможно най-ниско до земята в разпльоканото като жаба купе. Всяко болтче, гайка и ламаринка в тази количка е премисляно в продължение на 27 години (от когато датира първото поколение на модела) с единствената цел да е поставено точно там, където ще ви донесе максимално удоволствие от шофирането. „Удоволствие от шофирането“ ли казах? Колко слабо и клиширано звучи на фона на това, което представлява МХ-5. Това си е направо секс на 4 колела под открито небе…
Мазохист
Двигателят може да е с малък обем обаче е мазохист, който си проси да го „дерете“, колкото ви се иска или ви стиска. 
Така е конструиран. Той е атмосферен и обича високите обороти. Максимумът на конските сили идва при 7000 об./мин., а на въртящия момент от 150 Нм при 4800 об./мин. Въпреки това го чувствате еластичен, защото 90% от нютоните ви навестяват още от 2000 об./мин. Всъщност освен мазохист, моторът май страда и от шизофрения. До към 4000 оборота се държи прилично, придвижвайки ви възпитано и икономично (след доста ентусиазиран тест бордовият компютър отчете разход от 8.5 л на 100 км, а японците обещават смесена консумация от 6 л). Нагоре обаче полудява. Започва да буйства и нервничи, занасяйки задницата. Динамиката се оживява чувствително, едновременно с изражението на лицето ви. Скоростната кутия ви е пръв съучастник – предавките са много къси и карат стрелката на оборотомера бързо да „се топне в лютеницата“ (разбирай червената зона), ходът на малкия стегнат лост също е къс, а механичното, хрущящо влизане в гнездата е… В Mazda определено знаят как да погъделичкат любителите на шофирането. Чак ви се струва невероятно, че тази толкова емоционална машина ускорява до 100 км/ч за леко пенсионерските 8.3 сек. Усещането и насладата зад волана определено създават измамливо усещане за много по-висока динамика.
Магията
Но истинската магия на МХ-5 не се крие под капка. Тя е в шасито и пътното поведение. 
Споменах в началото за пренебрежимо ниското тегло, максимално снижения център на тежестта и перфектния баланс на масите. Не споменах обаче, че в резултат на тях (и разбира се на задното предаване), тази кола завива както много малко други автомобили могат. Стабилността е невероятна, заклащането нулево, лекото купе ви позволява да се хвърлите в завоя с много по-висока скорост, отколкото с „нормален“ автомобил, а навреме подадената газ направо залепва задницата ви за пътя. Сух асфалт, остър завой в Креснеското дефиле, незаконна скорост… Какво друго му остава на човек, освен да смъкне до трета предавка и да завари педала на газта в пода, докато амбициозен шофьор на Porsche Panamera се опитва да го догони. Макар и в апекса на завоя, дори за миг не ти идва да върнеш газта. Напротив – с нея завиваш още по-добре, същевременно ускорявайки, а на изхода от кривата вече летиш, докато панамерата изчезва от огледалото за обратно виждане. Просто МХ-5 се чувства в завоите като куршум в цевта на нарезно оръжие. 131 коня били малко, а? Точно толкова са, колкото да ви накарат да обикнете тази машина. 
Или да потривате нетърпеливо ръце за версията с двулитров мотор и 160 коня…
Световна кола на годината с червена точка за дизайн
Явно автомобилните журналисти по цял свят ги тресеше носталгията по нещо истинско, предлагащо натурално и несинтетично изживяване зад волана, защото побързаха да затрупат МХ-5 с над 30 от най-престижните награди. Започваме с това, че бе избрана за „Световен автомобил на годината“ за 2016-а. От емоции зад волана не ми остана време да оценя изключителния дизайн, но това го направи елитно международно жури, закичвайки го с най-сериозната награда в областта „red dot”. 
Мекият покрив се вдига и сваля ръчно, което е страхотно, защото операцията отнема буквално секунди, при това без да се налага да ставате от седалката и може да го правите в движение. А това спестява известни усилия, защото седите буквално „на пода“ на равнището на задния мост. При свален покрив защитата от вятъра е впечатляваща, като пасажерите се чувстват комфортно дори при скорост над 160 км/ч. Интериорът е цялостно проектиран в новата „кокпит“ стилистика на Mazda, съчетавайки високо качество на материалите и изпълнението с изключителна ергономия според концепцията на японците Jinba-ittai (симбиозата между ездача и коня).
Под капака
Двигател бензинов атмосферен
Брой цилиндри 4
Задвижване на колелата задно
Работен обем 1496 куб.см.
Мощност в к.с. 131 к.с. (при 7000 об.)
Въртящ момент 150 Нм (при 4800 об.)
Ускорение (0 – 100 км/ч) 8.3 сек.
Максимална скорост 204 км/ч
Консумация на гориво
- Градско 7.9 л/100км
- Извънградско 4.9 л/100км
- Смесен цикъл 6.0 л/100км
Емисии на CO2 139 г/км
Резервоар 45 л
Маса 1050 кг
Цена от 39 980 лв. с ДДС
Източник: в. „Телеграф“, 22.10.2016 г.
Снимки: Авторът
