Ineos Grenadier: Роди се легенда
Най-богатият англичанин си направи идеен продължител на Defender и го кръсти на кръчма
Какво по дяволите е това нещо?! Този въпрос се чете в очите на всички хора, които го заглеждат, а почти няма такива, които не го заглеждат. Не, това не е наследник на легендарния стар Land Rover Defender, въпреки че повечето предположения са такива. Не е и някаква китайска реплика, макар непознатото име в комбинация с неугледната емблема да насочват мислите в тази посока. Това е идейният продължител на Defender и се казва Ineos Grenadier.
Автомобилът е дело на най-богатия човек във Великобритания, ако не броим кралското семейство, на име сър Джим Ратклиф. Той е собственикът на химическите заводи Ineos и състоянието му се оценява на 40 млрд. паунда. От 2020 г. дори плаща заплатата на Люис Хамилтън в екипа му Mercedes във Ф1, от който получи една трета. Явно е бил и много запален почитател на стария Defender, защото спирането му от производство и скучната посока, в която автомобилният свят поема, го натъжило. Според Ратклиф светът не бива да бъде лишен от тази легенда. Затова предложил на Land Rover да купи модела със 70-годишна история и да продължи неговото производство. Получава отказ обаче, тъй като компанията вече е пуснала новия Defender, който за разлика от своя предшественик, се вози на изцяло алуминиева монокок конструкция, а не на отделна рама от купето и в общи линии е един доста модерен, прикрит премиум модел. С други думи – такъв, с който едва ли бихте тръгнали да прекосявате Африка или да катерите Хималаите, например.
На пинта бира
Grenadier пък е името на любимия лондонски пъб на въпросния милиардер.
Толкова любим, че чак го купува. И тук е общото между него и Defender – очевидно сър Ратклиф обича да си купува нещата, които са му на сърце и не е свикнал да получава отказ. Може би, седейки в любимата си кръчма на пинта бира, решава, че ще си направи свой автомобил, който да запълни празнината, оставена от стария Defender в автомобилния свят. И така се ражда Projekt Grenadier. А само колко британско е да го кръстиш на любимия си пъб…
„Сбирщайн“
За да се произведе един автомобил, обаче трябва фабрика и сър Ратклиф купува тази на Mercedes в Хамбах, Франция, в която все още се произвеждат електрическите Smart EQ.
Трябват и още много неща като двигатели, скоростни кутии, шасита, а когато говорим за корав офроудър – оси, пружини, раздатки и т.н. Въпреки почти семейните отношения във Формула 1, Ратклиф получава отказ и от Mercedes-Benz да му предоставят двигатели и скоростни кутии. Британският подход проличава и тук, и той се обръща към най-големия конкурент на трилъчевата звезда – BMW, от които получава легендарните бензинови и дизелови 3-литрови редови „шестаци“, заедно с може би най-добрата трансмисия в момента на пазара – 8-степенният автоматик на ZF. Раздатъчната кутия е производство на специалистите в офроуда Tremec с бързи и бавни предавки, блокаж на преден, заден и централен диференциал. Осите идват от Carraro – производителят на тракторите John Deere и комбайните CLAAS. Карданите се дело на Dana Spicer, пружините са Eibach, спирачките Brembo, седалките – Recaro и т.н. А всичко това е сглобено в един автомобил от инженерите на Magna Steyr – правилно се досетихте – същите, които са разработили G-Class на Mercedes.
Инвестицията в проекта до момента възлиза 1,5 млрд. паунда, а Ратклиф се готви да даде още 4 млрд. за нови три модела до 2030. Сред тях е пикап, който вече бе показан, електрическа версия, както и луксозна.
Резултатът
Какъв е резултатът от тази милиардерска прищявка/мечта/носталгия? В ръцете ни е Ineos Grenadier, а усмивките не слизат от лицата ни.
Тази машина оставя усещане за могъщество с нюанс на вдетиняване. Все едно ви казва „хайде да тръгваме да правим щуротии“. Отвън освен, че прилича на 70-годишния Defender, е толкова огромна (дължина 4896 мм, широчина 1930 мм, междуосие 2922 и височина 2036 мм), че англо-гермаците предвидливо са сложили стълба на багажника, за да може да достигате покрива. Качването в самата кола не е по-лесно, тъй като „глезотии“ като стъпенки и прагове липсват, а пътният просвет е цели 264 мм.
Команден пункт
Веднъж влезли вътре се озовавате точно в такова чудо каквото очаквате. Интериорът е нещо средно между камион, трактор и багер.
Огромен брой груби, но лесни за използване контролери изпълват централната конзола. И нещо много познато пред тях – скоростният лост от предишните генерации на BMW. До него втори лост, сменящ бързи с бавни предавки и заключващ централния диференциал. 
Над морето от копчета виси задължителният в днешни дни сензорен, цветен, дигитален екран, предлагащ безжична интеграция със смартфона ви, който всъщност е и таблото със скоростомер и оборотомер. Зад волана има само малко на брой индикатори. Самият волан предлага бутони за круиз контрол, за контрол при спускането, а от дясно с червен бутон е по-тих клаксон за велосипедисти – все пак Ратклиф има и отбор в Тур дьо Франс.
Но най-интересното е на тавана, зад централното огледало. Там са всички помощници за офроуд – бутони за заключването на предния и задния диференциал, асистентите за спускане по наклон, режимите за офроуд и “Wading”, т.е. газене на водни препятствия с дълбочина до 80 см, и още много ключове за пускане на допълнителните електрически аксесоари с различен ампераж като лебедки, офроуд осветление и с каквото още сте оборудвали автомобила. Един команден пулт, зад който всяко малко момче си е мечтало да попадне в игрите си, недвусмислено подсказващ в колко могъща машина се намирате.
Пространството отвътре е малко по-малко отколкото очаквате на втория ред седалки, но за сметка на това разполагате с внушителния багажник от 1152 л, нарастващи до 2035 л при спускане на задните облегалки.
Може да сложите още 150 кг багаж (или палатка за къмпинг) на тавана, а теглителните способности се равняват на 3.5 тона.
Детски болести
Усещането не е, че Ineos Grenadier идва от компания, правеща коли едва от една година, но разбира се, не е лишен и от „детски болести“.
Шофьорската врата трябваше да се тресне с все сила, за да се затвори добре, а предната дясна имаше проблем с уплътненията и събираше вода при дъжд, която се изсипва като водопад при отваряне (може би защото колата имаше лек удар долу вдясно). Освен това борд компютърът даваше ту грешка в скоростната кутия, ту във филтрите, ту в системата за аварийни обаждания и др., но при рестарт всичките грешки изчезваха. Лампата за недостатъчно гориво пък ви светва при половин пълен резервоар, който е с обем от 90 литра. Но някак си всички тези дреболии са съвсем приемливи за такава кола. Нима оригиналният Defender не е имал проблеми?
На асфалт
Малко странно, но ще започна тестовото представяне на Ineos Grenadier от асфалта. Все пак и най-коравият офроудър прекарва повече време по публичните пътища, нали? Караме бензиновата версия с трилитров редови шестак на BMW с 286 к.с. и 450 Нм, който вдига 100 км/ч за направо спортните за такава кола 8.6 сек. Разбира се, тук нямате незабавната отзивчивост като при модел на баварците, защото трансмисията е настройвана основно за офроуд с акцент върху ниските обороти, но тягата ви е напълно достатъчна за сигурни изпреварвания и поддържане на адекватно магистрално темпо. Максималната скорост от 160 км/ч е напълно очаквана за подобен род машина.
По впечатляващо е, че автомобилът вози съвсем комфортно. Много по-добре отколкото очаквате. Пътното поведение е абсолютно нормално и предвидимо – нито друса като трактор, нито се клати като лодка по завоите, а Recaro седалките са много удобни. Така след едни 400-500 км не слизате като пребити. Единствената ни забележка е към малко по-недиректния волан, който трябва да връщате ръчно при по-остри завои, но това не е „болежка“ на един и два истински всъдеходи. Консумацията на гориво се колебае между 14 и 16 л на 100 км.
Навсякъде другаде
Но стига с този скучен асфалт. Я каква широка поляна ни моли да я „изорем“. Газ, Ineos Grenadier прави неравностите да изчезват, а смяната на релефа, всъщност са „скокчета“. Пружините Eibach са с 585 мм ход. Чувстваме се несломими.
Хайде сега да видим как е в реката – вода пръска 5 метра над колата, но тя няма никакво намерение да се предава – нито с бърза, нито с бавна скорост – сцеплението е безгранично. Да видим как ще е на скалист терен – катери като коза, а на места къде бяхме сигурни, че не може да мине и ще опре, успява с насмешка. Отделната рама си е класика – когато едното колело е във въздуха, срещуположното със сигурност е стъпило някъде и ви издърпва. Кал не намерихме, но с тия рошави гуми, бавни предавки и блокажи на диференциалите, със сигурност би се справил не по-зле от трактор.
Последното изречение ни кара да се сетим, че макар да изпънахме Ineos Grenadier на много по-сериозен офроуд, отколкото някога сме си позволявали с друга кола, без подсигуряване на „авариен екип“, той се справи с лекота без дори да включваме каквито и да било други режими – нито бавни предавки, нито блокажи, нито офроуд режим, нито за газене във вода… Както го карахме на асфалт, така и на всякъде другаде. Само можем да си представяме колко още може тази машина. Респект, Ineos Grenadier. И ти благодарим, че се роди, за да продължиш една легенда!
Под капака
Двигател – бензинов TwinTurbo
Брой цилиндри – 6
Задвижване на колелата – 4х4
Работен обем – 2998 куб.см.
Мощност в к.с. – 286 к.с. (при 4750 об.)
Въртящ момент – 450 Нм (при 1750 об.)
Ускорение (0 – 100 км/ч) – 8.6 сек.
Максимална скорост – 160 км/ч
Консумация на гориво (WLTP)
Смесен цикъл – 12.9-15.3 л/100км
Емисии на CO2 – 293-346 г/км
Маса – 2665 кг
Резервоар – 90 л
Цена – от 133 880 лв. с ДДС
Снимки: Авторът
