Hyundai ix35: По пътя на промяната

Корейците залагат на агресивен дизайн и просторен салон

SA556835.JPG

Георги Колев

Компактното градско SUV ix35 на Hyundai бе избрано за „Автомобил 4х4 за 2011 г. в България“. Разбира се, побързахме да тестваме наследника на Tucson в гамата на корейската марка, за да разберем с какво е успял да впечатли журито.

Първото нещо, което прави впечатление, когато погледнете автомобила е същинската дизайнерска революция, изживявана от Hyundai. Няма и спомен от грубите ръбести форми, които бяха характерни за високо проходимите модели на корейците. Всеки елемент в екстериора на ix35 е подчинен на динамиката. Като започнем от агресивната радиаторна решетка, минем през изтеглените назад фарове с формата на орлови очи и завършим със събиращите се в задната част линии на покрива, страничните прозорци и стоп светлините. Хромираните елементи около решетката и халогените пък правят излъчването на автомобила по-елегантно. Динамичният облик допълва и нарасналата широчина на модела до 1820 мм, както и това, че е свален с 2 см по-ниско до земята (просветът или клиренсът, както още се нарича, е 17 см).

Освен на широчина, ix35 е нараснал и на дължина до 4410 мм, а междуосието е 2640 мм. Тези габарити са особено добре употребени във вътрешното пространство на автомобила. Дори и при докрай дръпнати предни седалки, отзад остава предостатъчно място за краката и на по-едри пътници, а превозването на трима души на задния ред седалки не би се отразило съществено на комфорта им. Друго удобство за тях са и многобройните ниши за съхранение на дребни, а и не толкова дребни предмети, които изобилстват навсякъде в салона. Жабката е много голяма, като в нея има отваряща се клапа за климатичната система, а във вратите спокойно може да сложите изправена и цяла бутилка от 1.5 л. Багажникът също е много обширен, с обем от 591 л или 1436 при спуснати седалки.

На пътя

SA556819.JPG

Предоставеният за тест ix35 разполагаше под капака си с по-мощния бензинов двигател – двулитров, достигащ мощност от 163 конски сили и 194 Нм въртящ момент, при задвижване на четирите колела 4WD. Системата 4WD насочва задвижването към предния мост като при загуба на сцепление отдава до 50 % от въртящия момент към задния. За компактен автомобил, макар и кросоувър, с маса от едва 1450 кг, тези показатели звучат доста обещаващо. До първите три предавки от 5-степенната ръчна скоростна кутия колата потегля уверено напред и предлага прилично ускорение. Устремът й обаче изведнъж намалява на четвърта, когато двигателят започва да изпитва недостиг на въртящ момент (въртящият момент на двигателя се превръща от скоростната кутия в задвижваща сила, предавана към колелата – колкото е по-висок той, толкова по-добре се усвояват конските сили, а двигателят е по-еластичен). На пета можете да шофирате до първия баир, който ще убие цялата ви инерция, дори и да заварите педала на газта за ламарината (макар че показателят за смяна на скоростите на таблото за по-икономично шофиране иска пета още при 60 км/ч). За да успеете да изпреварите трябва да смъкнете поне до трета и да държите между 4 и 5000 оборота в минута. Това естествено се отразява на разхода на гориво, който въпреки че производителят обещава да е 7.6 л за 100 км смесен цикъл, реално хвръква до 12.5 л. Безспорно по-добрият вариант би бил двулитровият дизел, чиято по-мощна версия достига 184 к.с. и доста добрия въртящ момент за мотор с такъв обем от 392 Нм.

Офроуд помощници

ix35 вози подчертано твърдо като всяка неравност на пътя се усеща много отчетливо от пътниците и друса здраво. Заклащането в завои също не липсва, но въпреки това контролът над директния волан е добър и колата остава стабилна. Твърдото окачване обаче е добър атестат за издръжливостта на SUV-то извън пътя. Въпреки сравнително ниския просвет, който говори, че е търсено по-добро поведение на шосета, ix35 има важни офроуд помощници като система за спускане по наклон и блокиране на централния диференциал, който разпределя тягата между предния и задния мост в постоянно съотношение 50:50. Други улеснения за водача са екстри като автоматичните светлини и чистачки, както и круиз контролът.

Спомен от 90-те

SA556869.JPG

Дръзките дизайнерски линии са намерили място и при оформлението на таблото. Обликът е подчертано модерен, а командните уреди и бутони са позиционирани логично и ергономично. Съществен недостатък обаче са доста икономично подбраните материали в салона и твърдата пластмаса, заобикаляща ви отвсякъде, която стои като спомен от 90-те години. Модерните, добре изглеждащи форми и малките дигитални дисплеи, сгушени в скоростомера и оборотомера, не успяват да компенсират бюджетния облик на интериора. Скоростният лост, страничните ръбове на седалките и подлакътникът на тестовата версия бяха тапицирани с изкуствена кожа, но в по-високите нива на оборудване се предлага салон от естествена кожа и дори подгряване на задните седалки (екстра, с която не всички лимузини могат да се похвалят). Скърцането и похлопването на отделни елементи от интериора при движение на съвсем новия автомобил обаче поставят въпросителни относно сглобката. Освен това, твърде отчетливо в купето се чува работата на двигателя и страничните шумове при пътуване.

SA556850.JPG

Под капака

Двигател бензинов

Брой цилиндри 4

Задвижване на колелата 4х4

Работен обем 1998 куб.см.

Мощност в к.с. 163 к.с.

Въртящ момент 194 Нм (при 4600 об.)

Ускорение (0 – 100 км/ч) 10.7 сек.

Максимална скорост 182 км/ч

Консумация на гориво

– Градско 9.9 л/100км

– Извънградско 6.3 л/100км

-Смесен цикъл 7.6 л/100км

Емисии на CO2 181 г/км

Маса 1450кг

Резервоар 55 л

Източник: в. „Телеграф“, 05.02.2011 г.

Снимки: Авторът

(Visited 3 118 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *