Hummer H3: Мачка до последно
Огромен, ръбат, тромав, но ще ви закара и до края на света

Георги Колев
В края на февруари новината, че ще спират американските всъдеходи Hummer от производство развълнува автомобилния свят. Причината е провалена сделка за продажбата на марката между General Motors (GM) и китайския производител на тежко оборудване Sichuan Tengzhong. Тази вест моментално ни накара да се сдобием с един представител на легендарните Hummer, за да ви разкажем какво е на път да остане в историята.
Предоставиха ни за тест H3 с 3.5-литров бензинов двигател, достигащ мощност от 220 конски сили при 305 Нм въртящ момент. Това е най-малкият и най-маломощният вариант на „бръмчилката”, както е приблизителният превод на името му, а не „чук”, каквото е разпространеното схващане (чук се изписва hAmmer, а автомобилът е hUmmer). Като казваме, най-малкия е добре да уточним, че той всъщност е огромен (приблизително 4.8 метра дължина, 2 м широчина и височина 1.9 м), но е по-„дребен” в сравнение с „братята” си H1 и H2, и с почти двойно по-малък обем на двигателя.
Животно

Първата мисъл като погледнете Hummer отстрани е „те такова животно нема”. Масивната хромирана решетка на радиатора, мощната предна броня с огромни тегличи, разширените калници и внушителният просвет от 22 см, го правят да изглежда още по-огромен, отколкото е всъщност. Общият му облик е изключително груб, недодялан и масивен, но същевременно мощен и непоколебим. За едни е грозен, други го харесват. Разбира се, никой не го определя като красив, но и не това е идеята му. Може би е чаровен именно с грозотата и уродливостта си. Едно е безспорно – огромната част от клиентите на Hummer го купуват точно заради дизайна и размерите му.

Отвътре Н3 не блести с нищо особено. Тестваната версия беше с комфортен салон от черна кожа с бели кантове. Таблото е опростено и функционално, като е необходимо по-малко от минута за запознаване с копчетата и уредите. Изработено е от не особено качествена пластмаса, а бутоните бързо се изтриват и захабяват от употреба. Първото впечатление като седнете зад волана е, че сте попаднали във военна машина. Предните и страничните прозорци приличат на люкове, което ограничава видимостта. Вътрешното пространство е по-особено – настрани е презадоволително, на дължина е прилично, а на височина е направо малко. Причината за това е иначе хитрото инженерно решение, автомобилът да е по-широк, отколкото висок. Така се измества центърът на тежестта и е изключително устойчив при стръмни изкачвания и спускания, предотвратявайки евентуално преобръщане.
Противоречив
Пътното поведение на H3 трябва да се раздели на две – на шосета и извън тях (колкото и условно да е това деление в България, особено в края на зимата). На асфалт просто не струва. Бавен, ръмжащ и тромав, гарниран със стабилно клатене и убийствен разход на гориво (по каталог 20 л на 100 км градско и 13 извънградско, а на практика още повече), Hummer е далеч от удоволствие за шофьора. При яко форсиране двигателят започва да реве изкушаващо и за момент заблуждава, че ви предстои вълнуващо ускорение. След лек подскок обаче като че ли спира да набира и остава само ръмженето, което вече не казва „дръж се”, а „къде е бензиностанцията”. От 0 до 100 км/ч достига за 12.5 сек., а максималната скорост е ограничена до 160 км/ч. При това е ограничена по възможно най-глупавия начин – щом достигне до 160 се задейства прекъсвач, който изведнъж спира подаването на газ и ефектът е все едно „набивате” спирачки. Това, освен твърде неприятно, би могло да бъде и изключително опасно при изпреварване, например. Плюс при управлението е много приличната маневреност и мекият волан.
Часът на истината

Извън пътя обаче Hummer е в свои води и нещата се обръщат на 180 градуса. Тромавото досега ускорение се превръща в перфектно предаване на мощността към четирите задвижващи колела, които поемат тежките трасета безпроблемно по най-ефективния възможен начин. За това спомагат независимото предно и задно окачване. Тоест всяко колело, може да следва терена независимо от останалите и по никакъв начин не им влияе. Допълнително улеснение е контролът на тягата и блокажът на задния диференциал чрез бутони на централната конзола, както и системата за стабилност. Четири степенната автоматична трансмисия позволява фиксиране на конкретна предавка от първа до трета, което много улеснява продължителното спускане по стръмни наклони. Резултатът от всичко това е страхотно удоволствие при офроуд и преодоляване на наглед невъзможни препятствия с абсолютна насмешка. Джипът сякаш те подтиква да го караш на все по-трудни терени и да му измисляш все по-безумни препятствия, над които той да триумфира доволно. Не случайно е избран от списание „Форбс” за най-добър всъдеход в света.
Вдъхновен от военните
Историята на Hummer започва от създаването на военния автомобил HMMWV M998 (High Mobility Multipurpose Wheeled Vehicle Model 998), което се превежда като „Високо мобилно многоцелево колесно транспортно средство модел 998” и се произнася като „Хъмви”. От това съкращение се ражда и името Hummer. Компанията разработила проекта AM General и концернът General Motors (GM) подписват договор, според който GM получава правото да сглобява и разпространява гражданския вариант на Hummer, а АМ General запазва правото си да продава военните модификации. Колата се качва на конвеира през 1981 година и така се появява познатият и до днес Н1. Чак от 1992 г. обаче започва масовата му продажба на частни лица, на доста високата дори за американския стандарт цена между 70 000 и 85 000 долара в зависимост от екстрите.
След като покарахме Hummer можем само да изразим надежда, че от GM ще намерят средства да продължат живота му или ще успеят да го продадат на някой, който да го направи. Да – огромен, тромав, лаком и съвсем неекологичен е, но пък може би именно с това привлича феновете си. Има и възможности, с които малцина могат да се похвалят. Както Арнолд Шварценегер, който е и един от първите клиенти на марката, никога не е бил добър актьор, но след появата му екшън жанрът добива световна популярност, а без него киното нямаше да е същото, така и без Hummer автомобилният свят никога няма да е същият и ще загуби една съществена част от колорита си.
Под капака
Двигател бензинов
Брой цилиндри 5
Обем на двигателя 3464 куб.см.
Мощност в к.с. 220 к.с.
Въртящ момент 305 Нм (при 2800 об.)
Ускорение (0 – 100 км/ч) 12.5 сек.
Максимална скорост 160 км/ч
Консумация на гориво
– Градско 20 л/100км
– Извънградско 13 л/100км
– Смесен цикъл 16.5 л/100км
Маса – 2132 кг
Вместимост на резервоара 87 л
Емисии CO2 369 гр/км


