Златните правила за каране на лед (ВИДЕО)
Митко Илиев ни учи как да спираме и коригираме поднасянето при минимално сцепление
Три наглед прости неща са разликата между това да се приберете жив и здрав вкъщи когато зимата отново ни изненада и… трагедията. Спиране, коригиране на недозавиването и на презавиването.
Звучи лесно, но колко е сложно всъщност при условия на минимално сцепление демонстрира 8 кратният рали шампион на България Димитър Илиев. За целта той създаде първата и единствена на Балканите снежна писта в близост до самоковското село Говедарци. 
Тук всеки шофьор може да усети как се държи автомобилът му при минимално сцепление, да вземе уроци от най-добрите в България, да покара подготвен за зимно трасе рали автомобил или да бъде повозен лично от шампиона Митко Илиев. Дългогодишният партньор на школата му – Dacia, отпразнува лидерството си на българския пазар за седма поредна година, организирайки зимно обуение за журналисти в първата по рода си у нас Ice Driving Academy. Седмица по-късно пък „Мото Пфое“ представи обновените Jaguar XE и Land Rover Discovery Sport по оригинален и атрактивен начин на леденото трасе.
Превенция
Най-важното нещо през зимата е шофьорът да може да преценява сцеплението на гумите си с настилката, обяснява рали шампионът. 
Независимо каква кола караме – с предно, задно предаване или 4х4, стара, изцяло механична или нова с електронни асистенти, тя осъществява контакт с пътя само и единствено чрез четирите малки „петна“, в които гумите допират асфалта. Затова няма нужда да се заблуждаваме – искаме ли да караме на сняг, зимните гуми са задължителни. Това, че някой кара „джип“ с 4х4 задвижване по никакъв начин не му гарантира сцепление на хлъзгаво. Никой не оспорва, че колите с 4х4 са по-подходящи за зимни условия, но без гуми, те са абсолютно нищо. Даже напротив – 4 неконтролируеми гуми могат да ви подхлъзнат по-лошо от две.
Ако пък искаме да караме бързо на сняг, без шипове няма как да се случи. 
Те обаче са забранени за републиканската пътна мрежа и единствената възможност е на затворени трасета като това край Говедарци. Затова ентусиастите е добре да запомнят, че комбинация между сняг, обикновени, макар и зимни гуми, висока скорост и контролируем автомобил е невъзможна. Дори и за Митко Илиев. Даже ако го видите на трасето с неподготвен специално за лед автомобил може да ви се стори по-бавен от други ентусиазирани непрофесионалисти. Дава по-малко газ, върти гумите и задницата много по-малко. Но в крайна сметка е много по-бърз и няма да го видите в преспите. Просто защото на подобно трасе бавната скорост е много по-ефективна от бързата (повтаряме – за обикновени, неподготвени със специални гуми автомобили). 
Сами ще се уверите в това на специалния полигон, изграден в рамките на пистата, където са подготвени упражнения от типа на змейка, осморка, описване на кръг, каране в квадрат и др.
Усет
Най-важното през зимата е всеки шофьор да изгради усет за сцеплението, да може да сканира пътя, обяснява Митко Илиев. Да избира сцеплението, защото то се променя непрекъснато. Липсата на опит, неправилната преценка за завоя и условията на пътя убиват най-често. 
„Сега, ако завали сняг от тук до София ще има мокър асфалт, лед, сняг, коловози, киша… Всичко. И ти ако чакаш да стъпиш, за да разбереш, че е хлъзгаво си закъснял. Всеки трябва да може да разпознава рисковете предварително и според това, което виждат очите му да преценява с каква скорост и на коя предавка да атакува конкретния завой“. Това са умения, които се натрупват с опит, а опит на хлъзгаво може да се добие на трасета като това край Говедарци. Хубавото тук е, че грешките водят до вадене от преспите със специализирана техника, а не както на пътя до тежки катастрофи и жертви.
Спирачки
Първият основен момент е спирането, което на лед не е никак лесна работа. 
„Вероятно сте изпадали в ситуация да натиснете спирачката, а колата да си продължава да се движи напред, педалът да си подскача под крака ви (ако имаме ABS) и да се чувствате безпомощни. Тоест спирането трябва да става с голямо предвиждане. Отдалече трябва да наблюдаваме къде ще ни се наложи да спираме и да си дадем достатъчно голям резерв, за да можем да го направим. Ако колата няма ABS трябва да отпускаме спирачката щом усетим, че колелата блокират и след това да я натискаме плавно докато гумите намерят сцепление. Има една максима в автомобилния спорт – не е важно с каква скорост ще влезеш в завоя, а с каква ще излезеш. Много хора подценяват това нещо и се стремят да влязат в завоя с по-висока скорост. При зимни условия бих казал, че това дори е невъзможно. По-скоро трябва да се подготви добре колата, с правилна скорост и предавка, да се насочи правилно и в момента, в който видите изхода на завоя може да се ускорява и да се постигнат по-високи скорости“, съветва Митко. Преминаването на по-ниска предавка преди завоя е силно препоръчително, за да се възползвате от двигателната спирачка на автомобила, която в подобни условия работи дори по-добре от традиционната.
Недозавиване
Може би най-важното е да се научим как да реагираме, когато колата недозавие. Това явление е характерно за колите с предно предаване, но се случва и на тези със задно или 4х4, когато влязат с твърде висока скорост в завоя спрямо сцеплението. 
Тоест, навивате волана в посока на завоя, но колата продължава да си се носи напред, без да се подчинява. Всъщност именно навиването докрай на волана и чакането колата да завие е най-грешното нещо, което човек може да направи в такава ситуация. Защото по този начин контактното петно на гумите не може да понесе масата на автомобила и да я насочи в желаната от нас посока. Нещото, което трябва да направим в подобна ситуация е да отнемем изцяло газта и да изправим волана. След това да опитаме още по-плавно да го навием с надеждата, че гумите ще намерят сцепление. Ключово тук е да не подаваме никаква газ. Масово шофьорите са свикнали да карат с леко подадена, равна газ. Това е причината зимно време да има масово катастрофи в следствие на недозавиване. На сняг и лед газ се подава след като вече усетите, че колата е завила. Но плавно – на сняг всички движения трябва да са плавни.
Ръчна
Другият основен прийом за справяне с недозавиването е ръчната спирачка. Тя винаги върши работа, но изисква повече тренировки и усъвършенстване. 
Важно е когато я ползваме за завиване винаги да държим бутона й натиснат, за да не я блокираме. Също не трябва да забравяме да задаваме посоката на автомобила с волана. За съжаление обаче повечето нови автомобили имат бутон, вместо лост на ръчната спирачка, който ни лишава от възможността да се спасим в екстремна ситуация.
Презавиване
Вторият вид занасяне е презавиването. Тук предницата завива, но задницата тръгва да се пързаля по леда. Характерно е за колите със задно предаване, но също може да се случи и на тези с предно или 4х4 когато накарат задницата да „олекне“ в завоя. 
Тук всичко е малко по-сложно, защото изисква повече усет от водача, който трябва да навие волана в обратната посока. Но в каква степен – по-малко, което само за момент ще намали презвиването или повече, което ще накара колата да занесе в другата посока, вече е въпрос на личен усет на всеки шофьор. Важното е да се опитваме да позиционираме предните гуми с волана в посоката, в която искаме да се движат.
„4х4 автомобилите са по средата. Тук занасянето се обира с малко по-прав контраволан. Не толкова енергично контриране колкото при задното, а по-леко. Особено важна е работата с газта в случая, която бих казал е 50% от управлението на колата“, обяснява Митко Илиев и завършва, че за 4х4 колите от първостепенно значение е усетът на водача.
1100 м чист кеф
1100 м чист лед и сняг. 17 завоя, от които 10 леви и 7 десни, бързи, бавни, включително два почти обратни и два с обратни виражи. 
Широчина от 6 метра в най-тясната част и около 8 метра в най-широката. Това представлява първата на Балканите ледена автомобилна писта, дело на школата Ice Driving Academy на Митко Илиев. Тя дава възможност на всеки шофьор да изостри усета си за сцепление във всичките му разновидности – при ускорение, спиране, презавиване и недозавиване, както и да усвои техниките на завиване по хлъзгава настилка. Намира се на около 80 км от София в живописна местност около с. Говедарци. Стига се по черен път и ако скоро е валял сняг, 4х4 автомобилите са препоръчителни, за да се доберете до трасето.
Цените варират между 90 и 580 лв.
Зимните емоции зад волана определено не са евтино преживяване, но със сигурност ще ви е трудно да откриете по-достъпно заледено трасе в Европа. 
Най-евтино ще ви излезе да наемете автомобил на школата с предно (Renault Clio Williams) или задно предаване (BMW 520) – за 10 мин. 90 лв, за 20 мин. – 150 ли и за 30 мин. – 210 лв. Ако искате да потренирате с личната си кола, тя трябва да е технически изрядна, без никакви течове и ще ви струва 100 лв. за 2 сесии по 20 мин. Курсовете за безопасно шофиране с инструктори на школата са 290 лв. за половин ден и 460 лв. за цял, като те са разделени на три нива – базово, средно и екстремно. Докосването до рали спорта пък ви е гарантирано с четири подготвени автомобила Mitsubishi Evo с мощност от 265 до над 400 к.с.– два от поколението Evo 8 и два Evo 9 (едното е личният състезателен автомобил на Митко Илиев). Цените започват от 220 лв. за 10 мин. и стигат до 580 за 30 мин. според избраната модификация. За състезателната кола на Митко Илиев цените са по договаряне, както и за демонстрационно кръгче, в което да ви вози лично най-успешният ни съвременен рали пилот.
Източник: в. „Телеграф“, 23.01.2020 г.
Снимки: Dacia, Иван Монев, Авторът
Видео: Авторът
