Как да спираме правилно с мотоциклет
Спирането е едно от базисните умения, които всеки мотоциклетист трябва да развие. Някои школи обучават курсистите си по-задълбочено, други ги оставят да се оправят сами. Дори и да сте от късметлиите, получили правилно обучение, не спирайте да надграждате уменията си и да тренирате, особено когато сменяте мотоциклетите. В тази статия са събрани няколко полезни съвета как да спирате в различни ситуации и с различни мотоциклети, кога да използвате предната и кога задната спирачка и др. Източник е холандският сайт lazymotorbike.eu, специализиран в съветите към мотоциклетисти (съвети за завиване с мотоциклет виж ТУК).
Спиране и сцепление
За да можете да спрете ви трябва сцепление. Затова е добре да сте наясно кои фактори оказват влияние върху него. Сцеплението всъщност представлява триене. Това е съпротивлението, образуващо се при контакта на гумата с пътя. И това е нещото, което ви държи на пътя. Колкото е по-добро сцеплението, толкова по-добре ускорявате, контролирате мотоциклета в завоя и спирате. Колкото по-голямо е теглото върху гумата, толкова по-добро сцепление ще има тя с пътя. Следователно, колкото повече тежест се упражнява върху една гума, толкова по-добре спира тя.
Ако се доверим сляпо на това правило, то излиза, че колкото е по-тежък мотоциклетът ви, толкова по-добре ще спира той. Или, че камионите имат най-късия спирачен път. А добре знаем, че това не е така. Теглото на мотоциклета може да подобрява сцеплението на гумите, което подобрява тяхната способност за спиране, но също така увеличава спирачния ви път, тъй като запазва за по-дълго набранта скорост и има по-голяма инерция. А това предизвиква необходимостта от повече спирачно усилие.
Тегло и спиране
Видяхме, че когато спираме предимството на по-голямото тегло за сцеплението изчезва, тъй като трябва да спрем същото това тегло. При мотоциклетите обаче теглото е разпределено между двете му колела, при това не винаги в съотношение 50 на 50%. То често се прехвърля от едната гума към другата и обратно. Когато няма тегло върху някое колело, то няма и сцепление. В този смисъл е излишно, ако например карате на задна гума да натискте предната спирачка.
Теглто има голямо значение и при блокирането на колелата при спиране. Колкото по-млако тегло има върху дадено колело, толкова по-лесно то се блокира, а блокираното колело спира по-зле от въртящото се. Затова е погрешно схващането на някои мотористи, спускащи се по наклон, да намаляват скоростта със задната спирачка, мислейки, че предното колело е достатъчно натоварено от самото спускане, че да го „уморяват“ допълнително със спирачката. Истината е точно обратната. Ако използвате силно задната спирачка при спускане, то задното колело лесно ще блокира и ще загуби сцепление с пътя, опитвайки се да ви изпревари, минавайки пред предното. Така че при спускане винаги използвайте предната спирачка.
Окачване и сцепление
Сериозен фактор за доброто ви сцепление, съответно и възможността за спиране, са конструкцията, пружините и окачването на мотоциклета, които са отговорни за контакта на гумите с пътя.
Мотоциклетите с конвенционални пружини се „гмуркат“ напред при спиране. Това се дължи на простата физична закономерност, че цялата маса на мотоциклета и водача се измества напред върху предното колело. При много усилено използване на предната спирачка може да се стигне и до отлепяне на задното колело. Затова мотоциклетите със слаби предни пружини и окачване ще станат неконтролируеми при интензивно спиране – амортисьорите стигат своя максимум и контактът с пътя изчезва и при най-малката неравност. Затова, ако амортисьорите са ви стари и износени, това не само намалява комфорта, но и прави интензивното спиране невъзможно. Също така мотоциклетите тип ендуро и други с по-меки предни пружини спират по-слабо от тези с твърдо спортно окачване.
Някои нови мотоциклети предлагат и системи против „гмуркане“ като BMW telelever, например.
Оптимално спиране
За оптимално спиране започнете със задната спирачка, без да я удряте рязко, а само леко я докоснете. Целта е да започне процеса по прехвърляне на масата от задното, ускоряващо до момента колело, към предното. Това ще доведе до свиване на предните пружини и амортисьори, което стабилизира мотора и би предотвратило отлепянето на задната гума.
Малко по-късно (говорим за части от секундата) започнете да спирате и с предната спирачка. Задната вече е насочила масата напред, което ви позволява да стиснете предната по-силно, отколкото ако използвате само нея. Въпреки това не я стискайте с всичка сила (поне в началото). Увеличавайте постепено натиска, тъй като масата продължава да се прехвърля към предното колело, осигурявайки му все по-добро сцепление. За да тренирате дозирането на натиска си представете, че стискате лимон.
Третата част от максимално интензивното спиране е моментът, в който трябва предната спирачка да се стисне с всичка сила. Това е и най-трудно уловимият момент от повечето мотоциклетисти. Много от тях никога не разбират на какво всъщност са способни спирачките на мотоциклета им. Трябва да се усети мигът, в който предното колело има най-добро сцепление и тогава да се стисне спирачката с всичка сила. Това става с практика и опит.
Дори и с много висока скорост може да спрете наистина интензивно, тъй като благодарение на самата скорост прехвърлянето на масата от задното към предното колело ще стане по-бързо, а това би ви позволило да започнете да използвате предната спирачка по-рано. Когато карате бързо обаче или седите по-изправен на мотора, въздушната струя ще противодейства на прехвърлянето на масата към предното колела, така че тогава е особено препоръчително да започнете спирането първо със задната спирачка.
В момнта, в който масата е прехвърлена към предното колело и можете да използвате предната спирачка, то задното колело се освобождава и върху него не остава почти никакво тегло. Така че това е моментът, в който трябва да забравите за задната спирачка. Теоретичното правило е – след като пипнете задната спирачка, я пуснете.
Разлики между мотоциклетите
Тази теория за оптималното спиране обаче не може да ви отговори на въпросите колко дълго трябва да натискате задната спирачка или кога да стиснете с всичка сила предната. Отговорите до голяма степен зависят от всеки конкретен мотоциклет.
При мотоциклетите, чиято маса е съсредоточена в предната им част, дори и когато не са в процес на спиране, трябва само леко да пипнете задната спирачка и да я оставите почти веднага. Такива са спортните мотоциклети и някой голи мотори с къса колесна база. Тук обаче трябва да внимавате с отлепянето на задната гума. Ако усетите подобен момент, корекцията е лесна – трябва да отпуснете леко предната спирачка и после отново да стискате.
При други мотоциклети пък се налага да държите задната спирачка почти през цялото време на интензивното спиране. Те имат дълга колесна база и предната им вилка излиза пред корпуса на мотоциклета, което не позволява на предното колело да носи голяма тежест. Знаете, кои са тези мотори – чопъри, драгстъри и др. При круизърите геометрията е подобна, но в по-малка степен. Тук също имате нужда от повече задна спирачка по време на спирането, но не през цялото време, както при чопърите.
Трябва да сте по-внимателни със силното стискане на предната спирачка, ако мотоциклетът ви се гмурка силно при спиране. При тези с дълъг ход на окачването трябва да знаете, че моментът за максимално силно стискане на предната спирачка идва по-късно и съществува рискът от блокиране на предното колело.
Така че може да се обобщи, че методите на интензивно спиране зависят от типа на мотоциклета. Спортните имат нужда от най-малко задна спирачка, турърите от повече, а при чопърите и круизърите тя се ползва по време на цялото интензивно спиране. Но във всички случаи е добре да се започне спирането със задната спирачка, за да се прехвърли тежестта напред.
Трябва да се съобразят и моментите, в които мотоциклетът ви е натоварен. Когато возите спътник и багаж, той ще спира по по-различен начин, отколкото обичайно. В такива ситуации ще трябва да използвате задната спирачка повече, отколкото сте свикнали за оптимално спиране.
Аварийно спиране
На теория в аварийна ситуация трябва да се придържате към правилата на оптималното интензивно спиране. Тогава спирачният път е най-кратък, а на вас точно това ви трябва. Но в моментите на паника, това се постига трудно. Опасността идва от това, че освен да стиснат предната спирачка (което е добре да се прави сякаш цедите лимон, а не да я сграбчвате незабавно с всичка сила), много мотоциклетисти задържат през цялото време и задната спирачка, което е лошо. Така се блокира задното колело. В най-добрия случай то ще занесе вляво или вдясно (или и в двете посоки), а в най-лошия ще изпревари предното, т.е. ще се пребиете. Затова се препоръчва в стресови ситуации изобщо да не натискате задната спирачка, защото тялото ви се стяга и много трудно ще уцелите правилния момент, в който да я пуснете (разбира се, освен ако не притежавате завиден самоконтрол).
В такива случаи е по-добре да стиснете съединителя едновременно с предната спирачка. Това ще остави задното колело да се върти, което би задържало мотоциклета изправен. Макар че като дръпнем съединителя не използваме двигателната спирачка, това се препоръчва, защото двигателните сили забавят мотоциклета плавно и постепенно, което нямате време да чакате при аварийно спиране.
Как да се упражняваме
Когато се сдобиете с нов мотоциклет (чисто нов или втора ръка) е много важно да упражните спирането конкретно с него, дори и да сте много опитен мотоциклетист. Много по-добре е да знаете какво може да очаквате от мотоциклета си, отколкото да го разбирате в крачка. Разпределението на теглото и процеса на преместването му при спиране е индивидуален за всеки мотоциклет и е добре да усетите разликите.
Тук възниква дилемата дали да ползвате задната спирачка при тренировките. Ако желаете да постигнете оптимално спиране ще имате нужда от нея. Но ако искате да сте сигурни, че в аварийна ситуация рефлексът ви ще сработи автоматично е по-добре да не я докосвате. Компромисът може да се намери на пусти паркинги и полигони, на които да тренирате оптимално интензивно спиране със задна спирачка, а в реалните пътни условия да упражнявате аварийно спиране само с предната и съединителя.
Блокирани колела
Гумата има контакт с пътя по два начина – търкаляйки се или плъзгайки се. Плъзгащата се гума няма стабилност по отношение на посоката и много лесно се носи настрани. Обратно – търкалящата се гума задържа своята посока. При блокиране на задното колело то се върти настрани и се мъчи да изпревари предното. Блокирането на предното е най-лошото, защото моторът става неуправляем и много скоро предстои падане. Изходът и от двете ситуации е леко отпускане на спирачката, която е довела до блокиране на колелото и затягането й отново, след като то си върне търкалянето и сцеплението.
Спиране с ABS
Много хора мислят, че когато имат системата против блокиране на колелата ABS, трябва просто да натиснат максимално предната и задната спирачка и да оставят технологията да си свърши работата. Това обаче е невярно, защото тя макар да не позволи блокиране на колелата, ще направи много по-дълъг спирачния ви път отколкото, ако спирате правилно. Когато натиснете силно задната спирачка, колелото ще се блокира почти мигновено. Това ще накара системата да започне да го отпуска и стяга много усилено. Това увеличава времето за прехвърляне на тежестта напред, отколкото ако спирате внимателно. Което от своя страна ще доведе до отдалечаване на момента, в който предната спирачка ще сработи максимално добре. Стискайки я преждевременно, блокирате предното колело и отново карате ABS-ът да започне да я отпуска и стяга. Цялото това нещо увеличава спирачния път и губите ценни мигове.
Затова е добре да потренирате спиране с мотоциклета си и при включен и при изключен ABS.
Спиране в завои
Не винаги може да прецените правилната скорост за влизане в завои и се случва да сте по-бързи от зоната ви на комфорт. В такива случаи се опитвайте да не връщате цялата газ, макар и това да е навик, от който ще се откажете трудно. Много по-ефективно ще е да пипнете леко задната спирачка. Така мотоциклетът няма да се изправи и няма да се наруши линията ви, дори напротив – ще се съкрати ъгълът на завиване. Едно леко докосване на задната спирачка в завоя никога няма да ви навреди. За разлика от силното натискане, което може да е много опасно.
Понякога обаче се налага аварийно спиране. Тук задната спирачка няма да помогне. В такива ситуации натиснете съединителя и предната спирачка едновременно. Бъдете внимателни в дозирането и не спирайте да натискате мотоциклета си в завоя (при повечето хора в тази ситуация, това най-лесно става с външното бедро и коляно), защото той ще се опита да се изправи, което ще ви изхвърли от пътя. С повече упражнения ще започнете да спирате наистина здраво в завоите.
Източник: lazymotorbike.eu
Снимки: Интернет
Благодаря
Много полезна теория надявам се да ми помогне в практиката благодаря на автора
Благодаря за статията
I think your comment about stopping bike 50/50 on front and rear wheel are wrong sorry ..
It’s 80-20 towards front wheel ..
I don’t know where you learn that ..
Front break it’s stopping the bike ..you can try it your self ..