FACEBOOK
FACEBOOK
Виж видеата
Виж снимките

Triumph 1200 Scrambler XE: В прахта или пред бара

Ретро дизайнът се вози на алуминиева рама и спортно окачване

Страшно ми допадат модерни мотори с класическа ретро визия. Някак си ме гъделичкат под езика и изглеждат много по-специално от масовите машини по улиците.

Днес караме най-новия модел на култовата британска марка Triumph – 1200 Scrambler XE. А словосъчетанието Triumph и Scrambler е нещо като майка и дете. През 50-те години на миналия век мотоциклетите на Triumph играят основна роля при формирането на Scrambler течението. С модели като Bonneville T-120TT, T120C и TR6C Стийв Маккуин и Бъд Екинс са се впускали в легендарни пустинни състезания като „Баха 1000“ и др. В буквален превод от английски Scrambler означава катерач. Мотоманиаците от споменатия времеви период са преправяли шосейните си машини, така че да могат да се състезават с тях по черни пътища или при липсата на такива. Наричали са ги още Dirt bikes (мръсни мотори). Оборудвани с по-големи гуми с грайфери, пружиниращо окачване с голям ход и по-високо позиционирани ауспуси, скрамблерите всъщност са „бащите“ на сегашните ендуро мотоциклети.

През 2006 година с представянето на първия Scrambler от модерната класическа линия, Triumph възраждат този клас. Моторът, който сме яхнали днес надгражда моделното портфолио с големия 1200-кубиков двигател (другият е 900-кубиков) и подобрено окачване за асфалтовите пътища.

Класик

Но да започнем от изключителния дизайн, който няма какво да се лъжем, ще бъде основната причина някой да си купи този мотор. Предно колело по-голямо от задното (21 на 17 инча), джанти със спици, ювелирно боядисан в турско синьо и черно резервоар, тънка „талия“ и седалка, задължителният, качен почти до нея двоен ауспух… Като прибавим и кръглия фар с опционалната метална защитна решетка, нещата стават истински маниашки къстъм. Пред ездача обаче свети ясно втора генерация TFT инструментален цветен екран, който е всичко друго, но не и ретро.

Самият двигател също изглежда като произведение на изкуството с високо излизащите от него колекторни тръби от двата му цилиндъра. Това е последното поколение на 1200-кубиковия Bonneville мотор с 270-градусов ъгъл между паралелните „близнаци“ (цилиндрите). Какви са предимствата на тази конструкция нямам представа, но звукът който осигурява е наистина харизматичен. Мощността на двигателя е 89 к.с. при 7400 об./мин., но по-важното е изобилният въртящ момент от 110 Нм от 3950 об./мин. Той ви гарантира много мощен тласък и чудесна отзивчивост в дясната ръкохватка дори и когато поддържате сравнително ниска скорост на по-висока предавка.

Скоростите са 6, а съединителят е с приплъзване, но не се предлага асистент за смяна на предавките без негова помощ. Предлагат се обаче пет различни настройки на управление: Road, Rain, Off-Road, Sport и Off-Road Pro (с изключени ABS и система за стабилност). Подобно на съвременните спортни мотоциклети и тук е оптимизирана работата на ABS-а и на системата за стабилност в зависимост от наклона в завой, така че може да сте сигурни, че ретрото е само в дизайна.

На пътя

Понеже тестовата машина е във версия ХЕ, която е с повече офроуд ориентираност от шосейната ХС, предното окачване има огромен ход от 250 мм (200 мм за ХС). Златната обърната телескопична вилка обаче трябва да ви подсказва нещо – спорт. Тя е производство на популярната в мотоциклетния спорт марка Showa и макар да е с много дълъг ход, кара мотора да стои чудесно на асфалт. Когато пък стиснете по-силно изключително способните 4-бутални Brembo спирачки с двоен 320 мм диск отпред, гмуркането на предницата е много по-малко отколкото очаквате от вилка с такава височина. Задното окачване е разработено съвместно със спортните гурута от Öhlins, за да гарантира безкомпромисното представяне на машината на всякакви терени. Интересно е, че задната спирачка с единичен 255 мм диск и двубутални апарати Brembo също е изключително способна. Сещате се защо – за да раздавате „контри“ в прахоляците.

Мотоциклетът е много висок (седалка 870 мм), а позицията на езда е по-изправена. Това осигурява прекрасна видимост, но би било сериозна пречка за по-ниски ездачи на светофара. Тази височина, в комбинация със споменатото окачване, тънката конструкция и изненадваща лекота на фона на габаритите (207 кг сухо тегло, дължащо се основно на алуминиевата рама), прави ездата по отсечки с динамични завои истинско удоволствие. Не така стои обаче въпросът с магистралите и дългите „круизвания“, където вятърът ви подмята като ветропоказател.

Цел

И тук идва основният въпрос – за какво е предназначен този мотоциклет. Който иска да кара офроуд ще се чувства много по-добре на класическо ендуро, макар и този да става. Който иска да пътешества, също няма да припознае мотора, нищо че машината предлага круиз контрол и подгрев на ръкохватките. Който обаче иска да обира всички погледи пред лъскавите барове и да изглежда готин, ще оцени много високо този Scrambler. Той определено е много интересен и приятен за каране, но е по-скоро имиджов и „гъзарски“, отколкото практичен.

Под резервоара

Двигател 2-цилиндров 270° parallel-twin

Охлаждане течно

Обем на двигателя 1200 куб.см

Мощност 89 к.с. (при 7400 об.)

Въртящ момент 110 Нм (при 3950 об.)

Резервоар 16 л

Височина седалка 870 мм

Маса 207 кг (сух)

Цена от 28 000 лв. с ДДС

Източник: в. „Телеграф“, 16.05.2019 г.

Снимки: Авторът

(Visited 2 160 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *