Виж видеата
Виж снимките

Lancia Delta: Красота и темперамент

Изящната външност крие агресивен нрав

SA553233.JPG

Георги Колев

Сигурно е ужасно трудна задача за един производител на автомобили да създаде достоен наследник на модел, който се е превърнал в легенда. Когато летвата е вдигната твърде високо, рискът да не успееш дори да я доближиш, следователно да се провалиш, е огромен. В този смисъл, смелостта на Lancia да пуснат трето поколение на легендарната Delta, властвала дълги години в края на 80-те и началото на 90-те в световните рали надпревари, 13 години след последния произведен автомобил от не особено паметното второ поколение (между 1993 и 1996 г.) заслужава уважение.

Пришълец

Още от пръв поглед е видно, че италианците, както винаги, ще разчитат на уникален дизайн. Новата Delta изглежда като пришълец от бъдещето. Предницата e заострена и агресивна, с огромна решетка и „ядосани” фарове. Футуристичният облик се засилва от LED светлините, блещукащи като скъпоценни камъни под фаровете. Отзад Delta съвсем прилича на космически кораб, пак благодарение на LED светлините, които са изтеглени вертикално, следвайки извивките на купето. Покривът се предлага като опция с два големи панорамни шибедаха, сливащ се със задния прозорец в различен цвят от основния, което прави външния вид още по-интересен и предизвикателен.

Разбира се, само с дизайн няма как да се достигне легендата от преди години. Поглеждайки в иновативната двигателна гама, виждаме, че от Lancia прекрасно разбират това. Двата бензинови турбо мотора 1.4 са съответно с мощност от 120 и 150 конски сили (впечатляващо постижение за обема им). Дизеловата гама е малко по-разнообразна, започваща с common rail-овите 1.6 със 120 к.с. и 2.0 със 165. Черешката на тортата е 1.9 twin turbo, достигащ 190 коня. За наша радост, изпробвахме точно него.

Кеф

Динамиката на този двигател направо ще ви отвее шапката. Освен, считаното за върхово съотношение в автомобилостроенето от 100 конски сили на литър (характеристика, доскоро достъпна само за бензиновите спортни двигатели), моторът достига и страхотния въртящ момент от 400 Нм, при 2000 об./мин. Благодарение на съвместната работа на двата турбокомпресора в ниските и високите обороти 300 Нм са в наличност едва при 1250 об./мин. Това го прави изключително еластичен, както казват в автосредите или както ние бихме се изразили – страшен кеф. Не е изненада, че подобен двигател, в автомобил със собствено тегло от 1430 кг., успява да го изстреля от 0 до 100 км/ч за рядко срещаните в този клас 7.9 сек. и да осигурява презадоволителна мощност при скорост с над 170-180 км/ч. След дълго шофиране, направо ви идва да слезете и да целунете мотора. Максималната скорост по каталог е 222 км/ч, но колата успява да поддържа дори и 230. На фона на тази динамика, обещаният по каталог смесен разход от 5.7 литра на 100 км, звучи почти невероятно.

Управлението на Delta обаче създава малко чувство за несигурност. Мощният двигател дърпа лекото купе като празна кутия от обувки, а и усещането при каране е сходно. Електроусилвателят на волана Dualdrive и окачването тип MacPherson значително омекотяват управлението, което при нормални условия е приятно, даже разглезващо, но ако искате да използвате по предназначение огромния ресурс на двигателя ще ви се прииска да е по-стегнато и директно. Това усещане може и да е чисто илюзорно, тъй като окачването е снабдено със система, която чрез сензори идентифицира условията на пътя и избира най-подходящата твърдост на амортисьорите. Освен това колата е оборудвана и с богат набор от системи против поднасяне, при потегляне и спускане по наклон, за регулиране на спирачното усилие, самоблокиращ се диференциал и др. Воланът пък има функция City за градски условия, която го прави толкова мек и повратлив, че чак може да решите, че се е разкачил.

Противоречие

Най-противоречивото в Delta може би е интериорът. Първото впечатление кореспондира с цялостния облик на колата – дизайнът отвътре е модерен, изчистен и създава усещане за качество. Просторът е направо впечатляващ. В съотношение с размера на автомобила е пример за перфектно оползотворяване на вътрешното пространство. Седалките на версията, която пробвахме са ергономични, облицовани в приятна кожа и алкантара. Даже и задните се местят, а облегалките им се накланят с 25 градуса за повече комфорт. Въпреки големия простор отвътре, багажникът не е пострадал много като обемът му е между 380 и 465 литра. По-детайлното вглеждане обаче разкрива недостатъците на изпълнението. Централната конзола сякаш не е от тази кола. Използваната пластмаса изглежда лъскава и евтина, а копчетата – бързо амортизиращи се от употреба. Направо ти идва да я изтръгнеш и изхвърлиш. При движение отделните детайли поскръцват, което говори за лошо сглобяване. Обезшумяването на купето също не е на добро ниво и при по-висока скорост, трудно може да се проведе разговор с нормален тон между пътниците.

Като цяло обаче при новата Lancia Delta личи, че италианците много обичат автомобилите. Дали тя ще успее да достигне славата на легендарния си предшественик от края на 80-те години още не е ясно. Ясно е обаче друго – с тази кола ще забравите за скуката и със сигурност няма да останете незабелязани, където и да отидете. Разбира се, ако не профучите твърде бързо 😉

Под капака

Двигател дизелов twin turbo

Брой цилиндри 4

Работен обем 1910 куб.см.

Мощност в к.с. 190 к.с.

Въртящ момент 400 Нм (при 2000 об.)

Ускорение (0 – 100 км/ч) 7.9 сек.

Максимална скорост 222 км/ч

Консумация на гориво

– Градско 7.3 л/100км

– Извънградско 4.7 л/100км

– Смесен цикъл 5.7 л/100км

Емисии CO2 149 гр/км

Маса 1430 кг

Вместимост на резервоара 58 л

Източник: в. „Телеграф“, 27.02.2010 г.

Снимки: Авторът

(Visited 433 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *