FACEBOOK
FACEBOOK
Виж видеата
Виж снимките

Как да подчиним автомобила

Съветите на рали легендата Павел Жеков за безопасно шофиране

Знаете ли кои са най-масовите убийци в България? Първите две места се заемат от инфаркта и рака. „Бронзовият медал” обаче не принадлежи на коварна болест, а на автомобила. Основната причина за това е некачественото и остаряло обучение на българските шофьори и неспособността на 90 % от тях да контролират автомобила си. За да ни покаже правилните първи стъпки за овладяването му се обърнаме към най-успелия български рали пилот и майстор на спорта Павел Жеков.

Г-н Жеков е многократен републикански и балкански шампион, а през 1993 г. печели и европейската титла. Днес той е основател и ръководител на първата в България професионална школа за автомобилни пилоти, навигатори и безопасно защитно шофиране.

SA550999.JPG

Тук ще се запознаем с теоритичната част на курса за безопасно защитно шофиране. Дебело подчертаваме, че за нейното овладяване трябват много тренировки и практика, каквато всички курсисти получават на специалния полигон на школата. При обучението, разработено от г-н Жеков, се изхвърлят всички грешно заучени навици и чрез методичните специални упражнения се залагат нови правилни рефлекси. Защото инстинктът за самосъхранение винаги диктува грешен рефлекс, а при Павел Жеков този рефлекс се възпитава и променя да работи правилно в случай на изненада.

Тайната позиция за пилотиране

aid829460-728px-Adjust-Seating-to-the-Proper-Position-While-Driving-Step-6-Version-4

Както всяка наука и тук се започва от А и Б, което в случая е позиционирането на водача в автомобила. Първата мисъл на всеки е „не е ли по-важно на мен да ми е удобно, а не да е правилно”. Правилната стойка и работата със самия волан обаче са най-важните отправни точки за контролирането на автомобила в критични ситуации. Промяната на всеки навик, особено на изгражданите с години, в началото предизвиква сериозен дискомфорт, но бъдете сигурни, че след време ще откриете колко по-малко се уморявате зад волана и колко по-добре контролирате автомобила.

Наместване на седалката

correct-posture

Седалката трябва да е на такова разстояние от волана, че когато го хванете (правилните места за това са на 9 часа и 15 мин.), сгъвката на лакътя ви да образува ъгъл между 90 и 120 градуса, в зависимост от височината ви. За целта облегалката на седалката трябва да е в изправена позиция. Регулирането й във височина зависи също от ръста ви, добре е да оставите около 5 см място от главата си до тавана. Краката не трябва да опират в кормилото, като десният стои винаги срещу педала на спирачката и никога срещу газта (т. нар. „забита пета”). Левият крак стои на специално предвидената за него стойка вляво от съединителя. При натискане на педала на амбреажа трябва да остава лека сгъвка в коляното. Съединителят се натиска само при превключване на скорости и при потегляне, през останалото време кракът стои на стойката. Спирачката и съединителят се натискат само с възглавничката на стъпалото.

Плътно прилепналото тяло

Тялото трябва да е плътно прилепнало за седалката. Малко хора осъзнават от каква важност е това, но не случайно плътно прилепналото тяло в методиката на Павел Жеков се нарича „тайната позиция за пълния контрол на автомобила във всяка една ситуация”. Трябва да имате стопроцентово сцепление на гърба и седалищните части със седалката. Така ще си осигурите възможно най-добър усет за евентуалното приплъзване на автомобила и ще сте в оптималната позиция за най-точна и своевременна реакция. Не случайно феноменът в рали спорта и деветкратен световен шампион Себастиан Льоб, в отговор на въпрос на Reuters „какво е най-важно за уникалните му постижения в Световния рали шампионат (WRC)”, отговаря – „това е дупето ми”. С левия крак периодично се избутваме от стойката, за да се позиционираме и да си осигурим плътно прилепнало тяло.

Дръжте волана на 9 и 15 часа

„Воланът се държи като птиче с жълта човчица – нито трябва да го стискаме прекалено, защото ще го удушим, нито да го държим прекалено хлабаво, защото ще хвръкне”, съветва Павел Жеков. Има един, единствен правилен захват на волана. Ако си го представим като циферблат на часовник, то той би бил – лявата ръка на 9 часа, дясната на 15 мин. (3 часа). Все още за съжаление повечето инструктори учат кандидат шофьорите да държат волана на 10 и 2 часа. Тази позиция обаче ви дава много по-ограничена възможност за маневриране, защото физически е невъзможно да завиете толкова, колкото, ако ръцете ви са на 9 и 15. Освен това, колкото по-събрани са ръцете ви към една точка, толкова по-малко усещане имате за информацията, която автомобилът споделя чрез волана. Не случайно всички волани са така конструирани, че при правилен захват палците ви винаги се озовават върху спиците, а по-новите дори имат специални улеи за тях. Палците могат да се държат и върху самия кръг на волана, което е особено препоръчително при офроуд, защото при сериозно друсане се предотвратява опасността от травми при удар в спиците.

Четири захвата при завиване

Държейки правилно волана на 9 и 15 часа обаче можем да направим само половин оборот преди да кръстосаме ръцете си, а огромната част от серийните автомобили правят по два пълни оборота във всяка посока. За целта Павел Жеков е разработил четири основни захвата, с овладяването на които ръцете ви винаги ще са в позиция 9 и 15. Така винаги ще знаете колелата в каква посока са насочени и как да ги изправите обратно, без излишни движения и пренавиване, което може да извади автомобила от равновесие. Правилото е следното – когато едната ръка изтегля волана, другата го връща обратно със същия реципрочен жест. За да е по-лесно ориентирането, г-н Жеков ползва един маркер на волана (на 12 часа), който винаги да ви подсказва кога колелата сочат направо. Ето ги и четирите захвата:

  1. Изтегляне от маркера

    За презентацията е нужен JavaScript.

Този захват е за леки завои (бърза крива). В зависимост от това дали искате да завиете на ляво или на дясно, хващате маркера съответно с лявата или с дясната ръка и го изтегляте до 9 часа или до 15 мин. При това движение другата ръка само отпуска волана и остава неподвижна на позицията си. Резултатът пак е, че ръцете са на 9 и 15 и имат пълната маневреност, която тази позиция осигурява. Изправянето на колелата става с обратния реципрочен жест на другата ръка – дясната на 12 часа, ако сме завили на ляво или лявата, ако сме завили на дясно.

  1. Ръка до ръка

Този захват се използва при по-остри завои или комбинация от последователни завои (отворени завои). Тук пак в зависимост от избраната посока едната ръка хваща волана непосредствено до другата и изтегля до предишната си позиция на 9 часа (при ляв завой) или 15 минути (при десен). Изправянето на колелата става с обратния реципрочен жест на другата ръка, която не е навивала волана.

  1. Едната ръка под другата

Подходящият захват за завои с много голям радиус (затварящи завои). Тук едната ръка хваща волана под другата (примерно на 8 часа при десен завой или на 20 мин. при ляв). Неподвижната ръка само пропуска изтеглящата и отново хваща волана където си е била, а другата довършва маневрата съответно до 9 часа или до 15 мин. Връщането отново става с обратния реципрочен жест.

4. Едната изтегля, другата добутва

При този захват се ползват пълните два оборота на волана. Той се прилага при обратните завои (карфица). Реално представлява последователни трети и втори захват, но за да е плавно и хармонично движението, неактивната ръка добутва волана при завършването на трети захват, докато изтеглящата ръка се придвижи за втори захват. Изправянето на колелата отново се прави със същите реципрочни движения в обратната посока.

Сцеплението ви държи на пътя

PB060034.JPG

Най-важното условие, за да остане вашият автомобил на пътя и да можете да го контролирате във всяка ситуация е сцеплението му с пътната настилка, осъществявано единствено чрез гумите. Затова е от изключителна важност те да са съобразени със сезона (зимни през зимата, летни през лятото) и да не са износени или прекалено стари. Дори и с подходящите гуми винаги трябва да съобразявате и конкретните атмосферни условия и състоянието на пътната настилка – дали е сухо, вали ли дъжд или сняг, има ли мъгла, на асфалт ли сте или на ронлива настилка и т.н. Зимно време дори различният цвят на асфалта трябва да наостря вниманието ви и да ви подсказва, че има опасност да се озовете на заледен участък. Особено предпазливи трябва да сте в сенчести и усойни райони. При всички условия, различни от идеалните трябва да намалите скоростта и да увеличите дистанцията от околните превозни средства. Добре и да изпробвате работата на вашите гуми в конкретните условия като опитате да спрете рязко, когато пътят пред вас и най-вече зад вас е свободен. Така ще добиете представа в случай на риск колко място ще ви е необходимо да спрете и ще можете да съобразите скоростта си с това.

Подхлъзване при груба газ

Освен от неподходящи гуми, лоши атмосферни условия или пътна настилка, сцепление се губи и от грубо боравене с газта. Затова натискът върху педала на газта трябва да е добре дозиран. Правилото е да отнемете от натиска, но в никакъв случай рязко махане на крака от педала. Например – натиснали сте педала със сила, равняваща се на 50 кг и усещате, че задвижващите колела започнат да превъртат, не пускайте газта рязко, а намалете натиска до 30 кг, докато колелата намерят сцепление с настилката.

Смяна на скоростите и двоен амбреаж

При автомобилите с ръчни скорости е важно да се преминава последователно през всички предавки както във възходящ ред, така и в низходящ. Това е гаранция, че винаги ще имате оптималния синхрон между оборотите на двигателя и тези на скоростната кутия, което ще ви осигури плавно придвижване без придърпване и подскачане, което при хлъзгава настилка може да доведе до занасяне на автомобила. Вече почти не се срещат скоростни кутии без синхрнизатор, така че истинският двоен амбреаж не се ползва. Има случаи обаче когато е добре да знаете как се ползва т. нар. фалшив двоен амбреаж. Той се изразява в леко подаване на газ, след натискането на съединителя и преди неговото отпускане, когато преминаваме от по-висока на по-ниска предавка. Така се изравняват оборотите на двигателя и скоростната кутия и се избягва придърпването, което много помага при нужда от по-бързо изпреварване или при изкачване на стръмен наклон.

Интензивно спиране

Златното правило при спирането е, че едно блокирано колело има по-малко сцепление от колело, което се върти. За радост вече всички нови автомобили разполагат със системата ABS, която предотвратява блокирането на колелата, чрез контролиране на спирачното усилие. Въпреки това е добре всеки шофьор да се научи да дозира натиска върху спирачката, особено ако автомобилът му е по-стар и няма ABS. Упражнението за това е следното – натискате спирачката силно до блокиране на колелата и постепенно намалявате натиска. Широко разпространеното схващане за помпането на спирачния педал в такива ситуации е тотално погрешно, тъй като така се измества масата на автомобила и спирането е по-малко ефективно. При автомобилите с ръчни скорости за максимално интензивно спиране изредете последователно предавките в низходящ ред, за да използвате и т. нар. „двигателна спирачка”. За най-добър резултат опитайте с петата на десния крак да подавате и междинна газ едновременно с натискането на спирачката в моментите на ползване на съединителя за превключване на скоростите (много сложно упражнение, затова експериментирайте на отсечки без трафик). Важно в случая е да не забравяте да отпускате съединителя между отделните предавки, за да има смисъл от това упражнение.

Реакция при аквапланинг

Sicherheitstraining

Аквапланинг се нарича ситуацията, при която автомобилът ви попадне на мокър участък и между гумите и асфалта се задържи слой вода, който не позволява контакта между тях. Тогава колата не се движи накъдето я насочвате вие, а накъдето я тласнат центробежните сили. Това, което можете да направите в такива случаи е да започнете да спирате максимално интензивно преди локвата, дори при възможност напълно. Вътре в самата локва не се ползва спирачката. Когато усетите съприкосновението на гумите с водата пуснете спирачката и продължете движението с равна газ – нито увеличавайки скоростта, нито намалявайки. Така разпределяте тежестта на автомобила по равно върху четирите колела и намалявате риска да го извадите от равновесие.

Контрол в завоя

11.jpg

За да остане автомобилът винаги в сцепление, т. е. на пътя, е важно да контролираме и центробежната сила в завоя. Тя зависи от три фактора – масата на колата, скоростта на движение и радиуса на завоя. При несъобразяване на скоростта и сцеплението, центробежната сила става твърде голяма и се получава недозавиване (т. нар. зона на черната дупка). За да намалим максимално центробежната сила, трябва да търсим идеалната крива на завоя, която всъщност е най-правият възможен път. Правилото е да отворим радиуса максимално, т. е. да влезем в завоя от възможно най-външната му страна, въпреки че инстинктът ни дърпа към вътрешната. Разбира се, при двупосочно движение, ползваме само нашата лента. В средата на завоя, т. нар. апекс, се прибираме максимално във вътрешността, след което започваме ускорение отново, насочвайки се към външната част.

За да си осигурим сцепление при завиване е много важно и как сме насочили масата на автомобила спрямо колелата – върху предните завиващи колела или върху задните, създавайки предпоставка за недозавиване. Когато автомобилът намалява чрез отнемане на газта или ползване на спирачката, по-голямата част от масата му се съсредоточава върху предния мост и колелата завиват по-добре. Когато ускоряваме с подаване на газ, масата на автомобила се прехвърля върху задния мост и подобрява сцеплението на задните колела, но предните „увисват”. Затова е много важно преди да влезем в самия завой да прехвърлим масата на автомобила върху предните колела, чрез отнемане на газта или със спирачката.

Източник: в. „Телеграф“, 11.12.2011 г.

Снимки: Авторът, JRS, Интернет

(Visited 4 205 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *